Защо елитът мрази дистанционната работа: Войната не е за продуктивност, а за милиарди

Всяка година изпълнителните директори на големи компании в САЩ изискват все повече служители да се върнат в офисите. В същото време, медийни канали зад океана често публикуват статии, които заклеймяват дистанционните работници като „мързеливи“ и „непродуктивни“. В основата на тези твърдения е претенцията, че присъствието в офиса води до по-висока ефективност. Но дали всичко това е вярно?

Те твърдят, че въпросът е в продуктивността.

Но всъщност не е.

Разрушеният мит за продуктивността

Още през 2018 г. Дейвид Грейбър, в своята книга „Bullshit Jobs“, разруши мита, че офисът е истинският център на продуктивността. Той посочи, че много от работните позиции в офисите са фактически безсмислени и не допринасят за нищо конкретно. В продължение на десетилетия елитите са ни обещавали по-кратки работни седмици, благодарение на технологиите. Днес имаме достатъчно развита техника и изкуствен интелект, които могат да оптимизират много работни процеси. Въпреки това, виждаме как компаниите продължават да държат на остарелия модел на работа в офис, сякаш нищо не се е променило.

Последната вълна от критики срещу дистанционната работа е направо смехотворна. В една от статиите, дистанционните работници бяха критикувани, че се осмеляват да изпълняват домакински задачи или да ходят до банята по време на онлайн срещи. На практика, тези срещи често са скучни, безсмислени и отнемат от времето на служителите, което те биха могли да използват по-продуктивно.

Интересното е, че самата статия признава, че работещите на място в офиса не са по-продуктивни. Те просто намират други начини да губят време – като например сърфирането в интернет или онлайн пазаруване. Въпросът не е в това кой е по-работоспособен, а в това, че дистанционните работници имат свободата да се грижат за себе си, да излизат на разходки или дори да си позволяват кратка дрямка. Иронично е, че години наред експерти по корпоративен уелнес са препоръчвали на мениджърите да позволят на служителите да си почиват и да правят разходки през деня. Но сега, когато това вече е реалност, изведнъж се оказва „лошо“.

Свободата на дистанционната работа

Много от нас прегърнаха дистанционната работа, защото тя ни освобождава от ненужните разсейвания и непродуктивни срещи, които често са основни елементи на „офис културата“. За хората, които имат различни проблеми или които се нуждаят от тишина и спокойствие за концентрация, тази форма на работа е безценна.

Наскоро направено проучване на Станфордския университет потвърди, че дистанционните и хибридните работници са не по-малко продуктивни от тези в офиса, а същевременно са по-щастливи и по-малко склонни да напуснат. Преглед на доказателствата в „The Economist“ стига до същото заключение – дистанционната работа не намалява ефективността, освен ако компаниите не възпрепятстват своите служители, като не им осигуряват нужните ресурси или дори нарочно създават пречки.

През последните години редица медийни издания признаха, че някои компании използват изискванията за връщане в офиса като прикритие за съкращаване на служители и „преструктуриране“ на работната сила. Вместо да търсят по-ефективни решения, компаниите предпочитат да наложат остарели модели на работа, за да защитят определени интереси.

Истинският проблем: Апокалипсисът в недвижимите имоти

И тук се разкрива същинският проблем – не е продуктивността, а недвижимостите. В момента в САЩ корпоративните собственици на имоти държат заеми за над 1.2 трилиона долара върху офис сгради. Когато пандемията удари, тези собственици направиха огромна грешка – инвестираха в така наречените „трофейни офис сгради“, очаквайки, че работещите ще се върнат масово в тях. Сега обаче, когато дистанционната работа става все по-предпочитана, тези сгради остават празни.

Според „The Financial Times“, собствениците на тези недвижими имоти използваха почти „безплатните пари“, предоставени от Федералния резерв, за да купят тези луксозни офис кули. Сега те не могат да намерят наематели. Някои се опитват да превърнат празните сгради в апартаменти или ресторанти, но това е скъп и сложен процес. Не всяка офис сграда може лесно да бъде трансформирана в жилищен блок.

Икономическата бомба със закъснител

Около 12 до 20 процента от офис площите остават празни, което е по-лошо от кризата през 2008 година. Ако собствениците на недвижими имоти не успеят да намерят начин да печелят от своите сгради, те ще започнат да фалират, а банките ще останат с огромни, неизползваеми офис кули.

Според доклад в „Harvard Business Review“, над 1 трилион долара ще трябва да се изплати до 2026 година. Това обяснява защо директорите на компании продължават да настояват за връщане в офисите и защо медиите продължават да атакуват дистанционната работа.

Ако тези заеми не бъдат изплатени, икономиката може да бъде срината от фалитите на малки и средни банки. Много от тези банки са финансирали комерсиалните недвижими имоти и техният крах може да доведе до нова финансова криза. Тези кризи са причинени от елитите, които купуваха офис сгради на основата на погрешното предположение, че работниците ще се върнат в тях. Те не успяха да предвидят растящите разходи за енергия, недостига на работна ръка и последствията от пандемията.

Какво предстои?

Ситуацията не изглежда добре. Дори Федералният резерв започна да понижава лихвените проценти, за да предотврати пълна катастрофа. Според последен доклад на „Fortune“, обаче, това няма да спре предстоящия срив. Страховете от икономически крах изчезнаха в началото на 2024 година, заради вълната от инвестиции в изкуствен интелект, но сега те се завръщат с пълна сила. Експерти предвиждат загуби в размер от 644 милиарда до 1.5 трилиона долара.

Войната на елита срещу дистанционната работа е за парите, не за продуктивността

Елитите са попаднали в собствен капан. Те се страхуват да изгубят своите милиарди, затова настояват за връщането на работещите в офисите, за да спасят своите „зомби кули“. Те не се интересуват от нашата продуктивност или благополучие – те искат да защитят своите интереси. А ако не можем да напълним тези офис сгради, следващата стъпка ще бъдат „стелт съкращенията“.