Защо забравяме това, за което току-що сме си помислили?

Колко често ви се е случвало да попаднете в ситуация, в която мисъл, която току-що е преминала през съзнанието ви, внезапно изчезва и ви кара да се чувствате объркани? Това явление е изключително често срещано и представлява голям интерес за изследователите, които изучават функционирането на човешкия мозък. За щастие през последните години научната общност постигна значителен напредък в разбирането на механизмите на паметта и вниманието, за да отговори най-накрая на въпроса защо понякога забравяме собствените си мисли веднага след появата им. Да се спрем малко по-подробно на това как работи човешката памет и защо тя играе ключова роля във възприемането на света, ученето и адаптирането към заобикалящата ни среда.

Как е организирана човешката памет

Човешката памет е сложна система, която ни позволява да съхраняваме, запазваме и извличаме информация. Тя е и основен компонент на когнитивните функции и ни помага да възприемаме света, да се учим и да се адаптираме към околната среда.

Трябва да се отбележи, че от научна гледна точка паметта може да бъде разделена на няколко вида и етапа, всеки от които се характеризира със свои особености и невронни механизми. Така например етапите на обработка на информацията се наричат „кодиране“ и представляват процес на преобразуване на възприетата информация в невронни сигнали, подходящи за съхранение (като например вниманието и интерпретацията на стимулите).

Краткосрочната и дългосрочната памет служат за съхраняване на кодираната информация за определен период от време. В същото време процесът на извличане на съхранената информация е в основата на познавателната дейност.

Най-краткотрайната форма на паметта, която съхранява информацията от сетивните органи (зрение, слух, допир) за кратко време – от част от секундата до няколко секунди – се нарича сетивна памет. Тя ни позволява за кратко да „задържаме“ образите и звуците.

Краткосрочната памет задържа ограничено количество информация за кратък период от време (от 15 до 30 секунди) и е свързана с понятието работна памет, което включва манипулиране и управление на информацията за изпълнение на задачи като решаване на проблеми и разбиране на езика.

Дългосрочната памет е отговорна за съхраняването на информацията за дълъг период от време – от няколко минути до цял живот. Тя включва епизодичната памет (лични преживявания и събития, свързани с конкретно време и място), семантичната памет (общи познания за света, факти и понятия, които не са свързани с конкретно преживяване) и недекларативната (имплицитна) памет, която отговаря за инстинктивните умения и навици.

По какъв начин мозъкът управлява спомените?

Ключова структура за формирането и затвърждаването на паметта, особено на епизодичната памет, която е отговорна за прехвърлянето на информацията от краткосрочната към дългосрочната памет, е хипокампусът – сдвоена структура, разположена във темпоралните полукълба на мозъка.

Бадемовидното тяло или амигдалата (amygdala) е от съществено значение за емоционалната памет, тъй като ни позволява да си спомняме събития с ярка емоционална окраска. Базалните ганглии и малкият мозък, от своя страна, участват в недекларативната памет, т.е. в процедурните умения и двигателното обучение.

Трябва да се отбележи, че честото повтаряне на информацията укрепва синаптичните връзки и спомага за дългосрочното ѝ съхранение. Сънят (особено бавните и REM фази на съня) също е важен в процеса на консолидиране на паметта. Както може да се види, различните области на кората на главния мозък отговарят за съхраняването и обработката на информацията.

Защо така бързо забравяме информацията?

Обикновено мозъкът балансира безбройните входове, мисли и действия, но понякога в него се случва нещо подобно на късо съединение. В такива ситуации е важно да помните двата различни вида памет: дългосрочна памет и работна памет.

Първо, работната памет е ограничена, тъй като хората обикновено помнят между четири и седем фрагмента информация, включително букви, цифри, думи или фрази. Вместо обаче да осъзнае всички тези „фрагменти“ наведнъж, мозъкът превключва от една идея на друга.

Второ, мозъкът бързо изтрива маловажните данни от работната памет, за да освободи място за нова информация. Това означава, че краткосрочните спомени няма да бъдат прехвърлени в дългосрочната памет и скоро ще изчезнат от съзнателната мисъл.

Тъй като мозъкът не е способен на многозадачна работа, той трябва да „жонглира“ с различните мисли, докато работната ни памет превключва към различните идеи.

„Този процес изисква съзнателни усилия и внимание, които се наблюдават от префронталния кортекс – зоната, отговорна за сложното учене, вземането на решения и логическото мислене. Ако вниманието е съсредоточено само върху една от тези мисли или е разсеяно от нещо ново, мозъкът губи връзка с предишните мисли“, казват изследователите.

Трябва да се има предвид, че мозъкът е особено склонен да се „откъсва“ от работната памет, когато искаме да заспим или когато сме под въздействието на алкохол или наркотици. Възрастта също играе важна роля в този процес, тъй като работната памет достига своя максимум на 20-годишна възраст и намалява на средна възраст.

Как да запомняме информацията?

За да запомним важната (и не толкова важна) информация, учените препоръчват да избягваме многозадачната работа. В такива ситуации контекстът може да бъде полезен, тъй като позволява на мозъка да се „върне“ за няколко секунди в работната памет и да възстанови мисълта, преди тя да изчезне напълно.

Така например проучване, публикувано в Nature Neuroscience през 2022 г., показва, че капацитетът на работната памет може да варира в зависимост от индивидуалните характеристики и моментното състояние на мозъка.

Когато претоварваме работната памет с много мисли и задачи, новите мисли могат да изместят старите, което води до мигновено забравяне на това, за което току-що сме мислили, – казват авторите на научния труд.

Вниманието също играе важна роля за запазването на информацията в работната памет. Когато то се превключи към нов стимул – било то външно разсейване или вътрешна мисъл – предишната информация мигновено се губи.

И така, през 2023 г. изследователи от Станфордския университет установяват, че дори краткотрайно разсейване, като например известие от смартфона, оказва значително влияние върху способността за запазване на информацията в паметта.

Според учените това се дължи на факта, че мозъкът не може едновременно да се съсредоточи върху няколко стимула с еднаква ефективност. Когато ново събитие привлече вниманието ни, ресурсите се преразпределят и предишната информация може да бъде изгубена.

Трябва да се има предвид, че ефективността на паметта се влияе и от възрастта поради естествения спад на когнитивните способности. За щастие, многобройни научни изследвания показват, че тренирането на мозъка и поддържането на активен начин на живот могат значително да забавят тези процеси.

Моментното забравяне на мисълта е сложно явление, което се дължи на много фактори, включително ограничен капацитет на работната памет, изпълнителните функции и когнитивното натоварване, както и на възрастовите и индивидуалните различия. Съвременните научни изследвания продължават да разкриват тънкостите на човешкия мозък, което ни позволява да разберем по-добре причините за това явление.

За тези, които редовно се борят с изплъзващите им се мисли, Джаеги и Милър, автори на тазгодишната научна работа по темата, имат някои базирани на доказателства съвети.

За да не забравяте толкова много неща, Милър съветва да не се занимавате едновременно с много задачи.

„Когато считате, че сте започнали да работите многозадачно, опитайте се да не жонглирате между различните задачи. Така наречено „Жонглиране прави забравянето много по-вероятно и по-възможно. Опитайте се да се фокусирате само върху една конкретна задача“.