Защо изкуственият интелект е полезен за богатите страни и корпорациите, но не и за всички работници

Изследвания на Anthropic и други показват, че внедряването на изкуствен интелект (ИИ) може да изостри икономическото неравенство: богатите страни получават достъп до технологиите по-бързо, докато обикновените работници не виждат повишаване на производителността.

Основното обещание на изкуствения интелект е да увеличи производителността, но ползите ще дойдат за тези, които имат достъп до технологията. Anthropic предупреждава, че високите разходи и инфраструктурните изисквания ще облагодетелстват предимно богатите страни, разширявайки разликата с по-бедните държави. Анализ на един милион разговора с чатбота Claude показва, че богатите страни внедряват изкуствения интелект много по-бързо, докато страните с ниски доходи изостават.

Други проучвания, включително и тези на Microsoft, потвърждават тази тенденция: „глобалният север“ почти е удвоил темпа си на внедряване на изкуствен интелект, докато общото използване остава по-високо в по-богатите страни. Но дори и за тези, които имат достъп, въздействието върху производителността не е гарантирано. Проучване на MIT установи, че 95% от компаниите, които са инвестирали в генеративни ИИ-инструменти, все още не са получили нетна възвръщаемост, а проучване на Upwork установи, че повече от три четвърти от работниците изпитват намалена производителност и увеличено работно натоварване.

Ръстът на производителността не означава автоматично, че всички са по-богати: в САЩ производителността почти се е удвоила през последните 50 години, но заплатите на работниците са останали сравнително ниски, докато корпоративните печалби и възнагражденията на ръководителите са се увеличили рязко. Предупреждението на Anthropic е напомняне, че неравенството в доходите е реален проблем и е важно да се обмисли дали трябва да създаваме технологии, които го изострят.

Препоръчваме ви още парадоксът на изкуствения интелект: спестяването на време струва повече работа.