Защо Илън Мъск иска да осъди OpenAI и Microsoft за повече от 130 милиарда долара?

В момента ставаме свидетели на четвъртия опит на Илън Мъск да заведе дело срещу екипа на OpenAI, компанията която стои ChatGPT. Този път опитът беше успешен, тъй като Ивон Гонзалес, окръжен съдия в Оукланд, Калифорния реши, че правният екип на Мъск е предоставил достатъчно доказателства в подкрепа на делото. То ще се проведе като съдебен процес със съдебни заседатели през март тази година.

Същността на съдебния процес е съвсем проста, ако не заемате позицията на някоя от страните в конфликта. Историята е стара колкото времето: мъже се скараха за пари и власт над потенциално мощна компания.

След няколко години на развитие бившият съосновател в лицето на Мъск иска да си върне инвестицията си – и то с лихва. И то с много голяма лихва: съдебният експерт Пол Вазан изчисли точния размер на незаконната полза за OpenAI и Microsoft, които са реализирали огромна печалба с парите, съветите и знанията на Мъск. Вазан назова диапазона от 65,50 до 109,43 милиарда долара, които OpenAI ще трябва да плати, както и от 13,30 до 25,06 милиарда долара, които Microsoft ще дължи.

Важно е да не се забравя, че освен OpenAI, Microsoft също ще получи „удар“ – според иска компанията също е участвала във финансовите „сделки“, като е инвестирала в екипа на Алтман и е стимулирала превръщането на „почти благотворителната“ филантропска компания OpenAI в „комерсиална корпорация на злото“.

В тази статия от Mezha ще разгледаме неочевидните, интересни факти за съдебния процес и ще се опитаме да покажем двете страни на конфликта. По време на предстоящия съдебен процес съдебните заседатели ще се опитат да разрешат няколко основни въпроса относно финансирането на OpenAI, а именно:

• Имало ли е нарушение на фидуциарното задължение (действие в най-добър интерес) по отношение на парите на Мъск, които са били използвани за създаването на организацията с нестопанска цел OpenAI (тъй като според договора компанията и нейните интелектуални продукти е трябвало да останат с нестопанска цел, в обществена полза)?
• Следователно, нарушен ли е договорът, по силата на който е създадено дружеството?
• Нарушено ли е личното обещание на Мъск, че дружеството ще остане с нестопанска цел?
• Използвали ли са основателите на OpenAI нелоялни търговски практики спрямо Мъск?

Всички гореизброени са основните причини за съдебния иск срещу екипа на Aлтман и Microsoft.

Досега Мъск е успял да се сдобие отнякъде с много удивителни веществени доказателства в своя полза. Сред тях са: различни имейли, лична кореспонденция и неочаквано, личният бележник на един от основателите на OpenAI, Грег Брокман. Това са основните източници на успех при завеждането на дело пред съдебно жури. Това важи с особена сила за бомбата със закъснител на Брокман – „дневника“, който той попълва с тайни от определен корпоративен документ на OpenAI, без дори да осъзнава потенциалните последици от собствените си записи. Съдията нарече доказателствата до момента „неясни“, тъй като те биха могли както да потвърдят тезата на Мъск, така и да я опровергаят, при подходящ контекст.

Юридическият екип на Илън Мъск

Заслужава да се отбележи символичният избор на адвокатската кантора, която ще го представлява. Тя се нарича Toberoff & Associates и се оглавява от Марк Тобероф, адвокат с докторска степен по право, който специализира в дела за интелектуална собственост, включително възстановяване на правата на авторите върху техните творчески произведения.

Сред най-интересните факти е, че кантората успешно е представлявала например художници на комикси в съдебна битка срещу Marvel; сценариста на филма „Петък 13-ти“ Виктор Милър срещу Horror Corporation и е спечелила две дела срещу Time Warner Corporation (сега Warner bros. Discovery) от авторите на техните филми.

По този начин Илъ Мъск сякаш намеква, че се опитва да си възвърне правата върху създаденото от него или поне да получи своя „дял“ от успеха, като подаде съдебен иск.

Настоящата ситуация обаче е свързана по-скоро с въпроса за нарушаването на доверието и фидуциарните задължения на OpenAI във връзка с инвестициите на Мъск, а не само с интелектуалните или авторските му права върху продуктите на компанията. В същото време често се случва тези неща да са силно взаимосвързани, така че в този смисъл не можем да наречем адвокатите неопитни – те са истински професионалисти.

Основното и най-съществено твърдение на Мъск не е предполагаемата измама от страна на Брокман и Алтман, а по-скоро това, че те са използвали интелектуалната собственост и собствеността на дружество, основано с парите на Мъск, за да създадат ново дружество с цел печалба, което работи само за да максимизира печалбата си. Това наистина би могло да се счита за нарушение на договора и присвояване на собственост и съдебното жури би могло да се произнесе в полза на Мъск. Ето защо той е избрал адвокат по интелектуална собственост, който да защити интересите му.

Въпреки това, в допълнение към гореизложеното, важно е да се отбележи още един момент. Официалният списък с най-важните дела на адвокатската кантора, публикуван на нейния уебсайт съдържа само две окончателни съдебни победи – всички останали дела са приключили с положително споразумение между страните, т.е. с извънсъдебно споразумение между тях. Това показва, че Мъск вероятно не се стреми към съкрушителна победа над OpenAI, а по-скоро към определен вид споразумение, което го устройва, а именно така обикновено се решават проблемите на такава сериозна компания.

Версията на Илън Мъск

Информацията е публикувана по време на съдебно заседание. Ще преразкажем най-интересните части.

• Всичко започна още през 2015 година. Илън Мъск повярвал в двама амбициозни мъже, които обещали да направят нещо невероятно: компания в областта на фантастичната тогава технология за изкуствен интелект, която ще работи в полза на обществото. Тези мъже бяха Сам Алтман и Грег Брокман. Те твърдяха, че „организацията трябва да бъде с нестопанска цел, без никакви конкурентни стимули, които да размиват нейната мисия“, „за да се гарантират ползите от изкуствения интелект“.
• Мъск беше очарован от тези обещания. В изблик на щедрост той помогна за организирането на стартъпа OpenAI, като инвестира общо 38 млн. долара от собствените си средства и подари четири електромобила Tesla на ключови служители на компанията.
• Струва си да се отбележи, че транзакциите по прехвърлянето на парите са извършени чрез дарителски фондове, управлявани от посредници като Vanguard и Fidelity.
• Самите фондове тогава са съставлявали 60% от общото финансиране на OpenAI от нейното създаване досега. Те са били предоставени отчасти под формата на безвъзмездни средства – по 5 млн. долара на всеки три месеца и отчасти като плащане за наема на офиса на OpenAI от 2016 до 2020 година.
• В съдебните документи се посочва също, че Сам Алтман е допринесъл с 3,8 млн. долара от собствените си средства. Грег Брокман не е предоставил никакви средства на компанията.
• Вероятното разделение между екипа е настъпило през 2017 година. Мъжете са се притеснявали, че AI ще изисква повече материални ресурси, което е довело до първоначални разговори за преструктуриране на компанията. Например, имало идеи за превръщането на OpenAI в търговска корпорация. Мъск, разбира се, настоявал за нестопанския характер на компанията, тъй като тя трябвало да остане „по същество благотворителна организация“, както се изразил той.
• Колегите уверили милиардера филантроп, че са на подобно мнение за съдбата на OpenAI, но имали различни мотиви. Това се потвърждава от факта, че Брокман е споделил мечтите си в „дневника“, за който споменахме по-рано. Там инженерът и предприемач пише красноречиво: „Нашият план… би било хубаво да спечелим милиарди… помислихме, че може би трябва просто да преминем към печеливш бизнес. Да правим пари ни звучи чудесно.“
• По-нататък той допълва искрено: „Всъщност това е един от най-успешните начини за постигане на успех: „Какво наистина искам? Във финансово отношение какво ще ми помогне да направя 1 млрд. долара? Не мога да кажа, че сме се посветили на нестопанската дейност. Не искам да кажа, че сме ангажирани. Ако след три месеца правим бизнес корпорация, значи това е било лъжа“.
• И последното му откровение: „Би било неправилно да откраднем нестопанската цел от Мъск, за да я превърнем в бизнес корпорация без него. Това би било голям морален банкрут“.
• Тези планове не са били известни на Елон Мъск. Той напусна OpenAI през 2018 година, предполагаемо заради конфликт на интереси с Tesla. Въпреки че в свои публикации в Twitter споменаваше, че не е съгласен с някои от решенията на борда на директорите на OpenAI. Въпреки това той продължава да инвестира в OpenAI в продължение на няколко години след напускането си.
• През 2019 година беше публично обявено, че OpenAI открива нов клон, в допълнение към клона с нестопанска цел, който ще се съсредоточи върху реализирането на печалба за акционерите и ще остави излишъка в клона с нестопанска цел. Тази идея беше подкрепена от Microsoft, която инвестира общо 13 млрд. долара в екипа на Алтман.
• По този начин, според Мъск, инвестициите от негова страна са дадени безкористно, в полза на света, а не са похарчени за бързо печелене на пари и развитие на бизнеса. Неговото благотворително доверие под формата на организацията с нестопанска цел OpenAI е било нарушено. Всичко това доведе до спешно завеждане на съдебно дело срещу бившите му колеги.

Версията на екипа на OpenAI

В противовес на всичко гореизложено Алтман и Брокман твърдят, че историческият разказ, представен от екипа на Мъск е преувеличен. Те предоставиха публично своята версия на събитията, като добавиха много от това, което смятат за липсваща информация, която не беше показана в съдебния иск на Мъск. Те поясняват, че цитатите от „дневника“ на Брокман са верни, но са извадени от контекста.

Основната промяна, която Алтман и Брокман предлагат е да се подчертае, че Мъск всъщност е искал да възстанови OpenAI на бизнес основа, както и те. Според тях милиардерът сам е предложил да се премине към търговски модел: „Това е приоритет през следващите седмици. Трябва да разберем как можем да преминем от организация с нестопанска цел към нещо, което по същество е филантропско начинание и е B-корпорация, C-корпорация или нещо подобно.“

И освен това Мъск е искал да има най-голям контрол върху бъдещата компания (и да бъде неин главен изпълнителен директор, казват Алтман и Брокман): „Много съм изморен и не искам да усложнявам нещата, но това ми се струва съвсем подходящо. На ниво 16-членен съвет на директорите ще имаме 7/16 от гласовете, а аз ще имам 25% от влиянието, което е моето минимално ниво на комфорт. Струва ми се, че това е правилно. Ако всички останали, които сме поканили в борда са наистина против нас, вероятно ще загубим“, пише той в имейл до екипа.

В същото време той не е успял да намери достатъчно инвеститори, които да искат да инвестират в такъв стартъп. Дори самият Мъск не е искал да се потопи толкова дълбоко в компанията със собствените си пари.

Освен това Илнъ Мъск не бил напълно мотивиран по отношение на OpenAI поради конфликт на интереси и разногласия между Алтман и Брокман. Те отговорили на желанието му за пълен контрол по следния начин: „Наистина искаме да работим с вас. Смятаме, че ако обединим усилията си, шансовете ни за успех в мисията са най-големи…опасяваме се, че когато компанията постигне реален напредък към AGI, вие ще решите да запазите абсолютния си контрол върху компанията, въпреки настоящите ви намерения за обратното.“

Мъск вече имал други намерения – да покори Марс и да забогатее още повече с Tesla. Според екипа на OpenAI следният разговор се е състоял още през 2017 година: „Илън ни каза, че лично той не се интересува от собствения капитал, а само от това, че трябва да натрупа 80 млрд. долара за град на Марс“.

Резултатите и какво може да се случи по-нататък

Най-вероятно е имало обикновен, банален спор за власт и пари. Когато компанията стигнала до задънена улица заради търсенето на ресурси за укрепване на изкуствения интелект, Мъск също търсел начини да превърне OpenAI в корпорация, тъй като това е единственият правилен вариант в дългосрочната стратегия. Проблемът обаче бил в желанието му да контролира всичко и да получава огромни възнаграждения в бъдеще, с което Брокман и Алтман не били съгласни. Това довело до раздяла, а по-късно и до загуба на интереса на Мъск към обещаващия стартъп.

Милиардерът не би могъл да предвиди, че OpenAI ще отбележи такъв огромен растеж в бъдеще – очевидно невъзможен без първоначалната инвестиция на Мъск. Това е основата на делото: дали използването на парите на Мъск без неговото официално разрешение е нарушение на доверието? Или наистина не е имало разрешение? Може би контекстът от OpenAI ще постави всичко на мястото му? Това са загадките, пред които ще се изправи съдебното жури в съда.

Когато се опитваме да направим определена прогноза, трябва да се ограничим до една скромна версия на бъдещето. По-вероятният сценарий е, че съдебното дело вероятно ще завърши с безинтересно, поверително съдебно споразумение: без свидетели и подробности за сделката, но с много пари – компенсация за разходите на Мъск.

Да, разбира се, OpenAI успокои инвеститорите си като им каза, че цялото дело ще им струва не повече от 38 млн. долара, че искът е изпълнен с „умишлено странни, привличащи вниманието твърдения“ и че компанията има силна защита и е уверена в победата си.

Гореизложеното обаче са стандартни приказки за пред акционерите – и бруталната реалност може да сложи греда в колелото в смисъл, че съдебните заседатели ще играят в полза на Мъск, убедени, че той е прав, както например в известен смисъл е направила съдия Ивон Гонзалес – като е одобрила иска. В този случай ще се наложи да се преговаря, като се подпише споразумение, което ще привлече определена сума пари за Мъск, но не непременно сумата, която той иска.

Качеството на аргументите и доказателствата, представени от адвокатите ще изиграят голяма роля, а както знаем, адвокатите на Мъск са от най-високо ниво. Скоро журито ще реши дали те ще успеят или не.