Защо Китай спря да следи междузвездния обект 3I/ATLAS след прелитането му покрай Марс?

Китай първоначално даде значителен принос в идентифицирането на 3I/ATLAS като междузвезден обект. След прелитането на обекта покрай Марс обаче, страната спря да предоставя данни за 3I/ATLAS на международната астрономическа общност.

Междузвездният обект 3I/ATLAS беше открит през юли тази година и след многобройни изследвания учените стигнаха до заключението, че това е комета, произхождаща от друга звездна система. Астрономите преди това бяха оценили скоростта на кометата, установявайки, че тя се движи по необичайна траектория с над 200 000 км/ч. По-късно бяха открити странният химичен състав и необичайното поведение на кометата, които я отличават от известните комети. Това доведе до спекулации, че 3I/ATLAS може да е извънземен космически кораб. Въпреки че Китай първоначално изигра ключова роля в идентифицирането на 3I/ATLAS като междузвезден обект, по-късно страната спря да предоставя данни за 3I/ATLAS на международната астрономическа общност, след като кометата премина покрай Марс. Това повдигна въпроси: дали това е техническо ограничение или промяна в политиката?, пише Wion.

През август китайската обсерватория Цзиджиншан и Мрежата за дълбоки космически изследвания на Китайската национална космическа администрация бяха сред първите, които предоставиха данни, потвърждаващи междузвездния произход на 3I/ATLAS.

Когато 3I/ATLAS направи най-близкото си приближаване до Марс в началото на октомври, международната научна общност получи окончателния набор от данни за обекта, събрани от радиотелескоп в китайския университет Синдзян. Оттогава на портала на Националния център за астрономически данни на Китай не са публикувани други наблюдения, което озадачи учените от други страни.

Когато журналисти се свързаха с китайски космически служители, представители на Китайската национална космическа администрация заявиха, че временното спиране на наблюдението на междузвездни обекти се дължи на подготовката за лунната мисия Chang’e-7. Това означаваше, че телескопите на Китайската мрежа за наблюдение на дълбокия космос се използват за други изследвания. Това обяснение е в съответствие с публикуваните данни, показващи, че китайските телескопи са прекарали повече време в наблюдение на Луната и обекти в близост до Земята.

Астрофизикът от Харвард Ави Льоб отбеляза пропуски в глобалния обмен на данни. Той твърди, че всяко загубено наблюдение намалява нивото на разбиране за това какво всъщност представлява 3I/ATLAS. Според Льоб, китайските наблюдения на междузвездния обект са били значителни и световната научна общност трябва да поддържа прозрачност дори на фона на политическите противоречия.

Припомняме, че Ави Льоб, позовавайки се на странното поведение на 3I/ATLAS и необяснимия му химичен състав, предположи, че това може да е извънземен космически кораб, както Kaldata вече писа.

Няколко китайски учени, пожелали анонимност, предположиха, че данните за обектите от дълбокия космос са засекретени, когато се считат за стратегически чувствителни.

След като Китай спря да предоставя данни от 3I/ATLAS, европейските и индийските обсерватории поеха наблюдението на междузвездния обект. Въпреки различията в политиките за предоставяне на данни, координацията чрез Центъра за малки планети осигури непрекъснато събиране на данни.

Междузвездният обект 3I/ATLAS неволно разкри, че космическите наблюдения в момента се намират на пресечната точка на науката, стратегията и суверенитета. Тъй като държавите се конкурират за първите открития, прозрачността често остава на заден план. Независимо дали мълчанието на Китай е било логистично или политическо, този момент подчертава една обща истина: междузвездните явления в момента съществуват в геополитическите сенки, точно като космическата светлина.