Защо нефтените платформи имат горящ факел на върха?

Ако някога сте виждали офшорна нефтена платформа, плаваща в океана, вероятно сте забелязали тези високи стълбове, от чийто връх излизат пламъци. Тези стълбове се наричат факелни комини, а пламъците са резултат от изгарянето на газовете – важна част от работата на множество нефтени и газови съоръжения. Но какво точно прави факелният комин и какво е въздействието на това горене на газ?

За да сме наясно, този пламък не е знак за нещо нередно – всъщност е точно обратното. Това е мярка за безопасност. Най-просто казано, изгарянето на газ е контролирано изгаряне на природен газ, отделян при добива на нефт. Когато се добива нефт, той обикновено е придружен от метан и други съпътстващи газове, които също са били задържани в подземния залеж. Когато няма изградена инфраструктура за улавяне или транспортиране на този съпътстващ газ, енергийните компании просто го изгарят на повърхността с помощта на факелни тръби.

Налягането в петролните кладенци може да нарасне много бързо. Без подходящо освобождаване това налягане може да доведе до опасни експлозии. Чрез факелното изгаряне излишният газ може да бъде изгорен безопасно, така че налягането да бъде намалено. Това е изключително разточително, но често е по-бързият, по-безопасен и по-евтин начин за справяне с газовете в среда с високо налягане.

Въздействието на изгарянето на този газ върху околната среда

Съпътстващите газове поставят нефтените платформи в ситуация на реална загуба: изгарянето на газа само по себе си представлява опасност за околната среда, но алтернативата – изпускането на газа директно в атмосферата – е също толкова лоша (ако не и по-лоша). Самият метан е над 25 пъти по-силен от въглеродния диоксид, когато става въпрос за задържане на топлината в атмосферата. Факелните комини помагат за намаляване на това въздействие върху околната среда, като изгарят метана до въглероден диоксид и вода.

Независимо от това, този процес все още има значително въздействие върху околната среда. Само през 2021 г. в световен мащаб са изгорени 144 милиарда кубически метра газ. Това е около 400 милиона тона въглероден диоксид: толкова, колкото девет трилиона километра, изминати от автомобилите. При изгарянето се отделят и сажди: основна причина за глобалното затопляне, тъй като ускоряват топенето на ледовете в арктическите региони, като затъмняват снега и намаляват отразяващата му способност. Всъщност проучванията показват, че факелното изгаряне може да е причина за до 40% от отлаганията на черен въглерод в Арктика.

Има ли екологична алтернатива на изгарянето на газа?

Има начин за справяне със съпътстващия газ, който все още не е споменат: улавянето и транспортирането му. Много петролни компании прибягват до факелното изгаряне просто защото улавянето и транспортирането са скъпи (особено при отдалечени или по-малки производства). Процесът се нуждае от тръбопроводи, преработвателни съоръжения и стабилни пазари – нищо от това не е гарантирано, особено в развиващите се страни или в офшорните платформи. Изгарянето на газа е по-евтиното, по-бързо и по-лесно решение.

В момента обаче се полагат глобални усилия за премахване на рутинното изгаряне на газовете, което трябва да стане до 2030 г. Инициативата на Световната банка „Нулево рутинно изгаряне“ е водеща в усилията на страните с най-много петролни платформи да приемат по-екологични алтернативи (като например повторно инжектиране на газ обратно в резервоара за увеличаване добива на нефт, използването му за генериране на електроенергия на място или превръщането му във втечнен или компресиран природен газ). Някои държави също така се обръщат към законодателен и регулаторен натиск, като например по-високи данъци върху изгарянето, за да принудят платформите да ограничат този вреден проблем.