Защо не помним детството си? Защо губим спомените от ранните си години – неврология и психология

Добре е, че не помним ранното си детство. В края на краищата през първите години от живота си не само се научаваме да ходим и да говорим, но и постоянно плачем, изпитваме болки при никненето на зъбите и винаги пишкаме и акаме под себе си. Дали обаче напълно забравяме тези моменти? Нови изследвания показват, че детската памет е по-сложна, отколкото изглежда, и бебетата не са чак толкова забравящи, колкото сме си мислели.

Защо забравяме детството си

Феноменът, който ни кара да не си спомняме събития, случили се през първите 3-4 години от живота ни, на научен език звучи като инфалтивна амнезия. За учените е трудно да го изследват, тъй като бебетата не могат да говорят за спомените си. А за да разберете как работи паметта при децата, не е достатъчно само да ги наблюдавате – нужен е по-различен подход.

Един ден учените решават да проверят с помощта на фМРТ (функционална магнитно-резонансна томография) как бебетата запомнят информацията. Показвали им картинки, сред които понякога се повтаряли познатите изображения. Ако детето ги разпознаело, то ги разглеждало по-дълго. Този прост метод позволил на учените да установят, че паметта на бебетата наистина работи, но след това тези спомени се изтриват.

Но защо всъщност не помним първите години от живота си? Работата е там, че за да съхраняваме епизодичните спомени – т.е. тези, които можем да опишем с думи – мозъкът трябва да е достатъчно развит. При бебетата тези структури все още не са напълно оформени, така че информацията се съхранява само за кратко време и след това изчезва.

Как работи мозъкът на бебето

В продължение на много години учените смятаха, че бебетата не могат да запомнят събитията, защото техният хипокампус – областта на мозъка, която отговаря за епизодичната памет – все още не е достатъчно развит. Съвременните изследвания обаче показват, че това не е съвсем вярно. Оказва се, че мозъкът на кърмачетата е способен да формира спомени, само че с течение на времето тези спомени избледняват и стават недостъпни.

По време на експериментите изследователите наблюдават активността на хипокампуса при бебетата с помощта на fMRI (фМРТ). Те забелязали, че колкото по-дълго бебето гледало познато изображение, толкова по-силно работел неговият хипокампус. Това доказва, че механизмът на паметта се включва още в кърмаческа възраст, а не на 3-4-годишна възраст, както се смяташе досега.

Този процес е особено силно изразен при децата над една година, но дори и при най-малките участници в експеримента учените регистрират признаци на запомняне. Това означава, че бебетата могат да формират епизодични спомени, но с течение на времето тези данни или се изтриват, или стават недостъпни за съзнанието на възрастните.

Но ако мозъкът наистина създава тези спомени, къде изчезват те? Все още няма окончателен отговор на този въпрос. Може би паметта на бебето работи на принципа на временното съхранение, а след това информацията просто се презаписва. Друга версия предполага, че спомените остават в мозъка, но стават недостъпни, сякаш са блокирани.

Някои учени дори допускат възможността тези ранни спомени да се съхраняват в дълбините на нашето съзнание и да ни влияят в зряла възраст, дори и да не ги помним. Но засега това остава на ръба на научната хипотеза и фантастиката.

На каква възраст си спомняме детството

Повечето хора започват съзнателно да си спомнят събития от около 3-4-годишна възраст. Това е така, защото в ранното детство хипокампусът, който отговаря за дългосрочната памет, все още не е напълно развит. Освен това малките деца тепърва започват да овладяват езика, а без думи е трудно да се фиксира споменът в съзнанието. Ето защо, дори ако едно бебе да запомни нещо, то няма да може да си го припомни по-късно.

Някои хора твърдят, че помнят себе си на 2-годишна възраст, но най-често тези спомени са неточни. Можем несъзнателно да ги „реконструираме“ въз основа на снимки, разкази на родителите или дори сънищата. В резултат на това изглежда, че споменът е съхранил нещо от ранното детство, а всъщност е само реконструкция.