Защо учените изпратиха жива риба в орбита и какво общо има това с космическата болест

В космоса вече са летели най-различни животни – кучета, маймуни, зайци, плъхове, мишки, морски свинчета, жаби и т.н. Разбира се, изпращането на всеки вид в орбита е било необходимо за една или друга научна цел. Абсолютно същото се случи и с рибите – в началото на 70-те години учените от НАСА решиха да проведат важно научно изследване. В резултат на това на 28-ми юли 1973 г. в Космоса са изпратени два неголеми екземпляра. Това е бил важен експеримент, проведен в рамките на изследването на т.нар. синдром на космическата адаптация, от който често страдат астронавтите. На пръв поглед какво общо могат да имат рибите с астронавтите и техните здравословни проблеми в космоса?

Какво представлява космическата болест

Космическата болест или синдромът на космическата адаптация е състояние, подобно на морската болест. Тя се появява в отговор на безтегловността, или по-точно на микрогравитацията. Симптомите на космическата болест са намален апетит, замаяност, главоболие, повишено слюноотделяне, гадене и дори повръщане. Както и пространствени илюзии.

Трябва да се каже, че не всички хора знаят за съществуването на космическата болест, тъй като тя рядко се разказва от астронавтите, не се пише в научнофантастичната литература и не се показва във филмите. Но според различните данни с нея се сблъскват от една трета до половината от всички астронавти. Следователно тя може да се превърне в сериозен проблем по пътя на космическите изследвания.

Освен това космическата болест може да се превърне в пречка за космическия туризъм. Трябва да се има предвид, че астронавтите на Земята преминават през определен подбор и обучение, така че те например са много по-устойчиви на морска болест за разлика от повечето хора, но въпреки това страдат от синдрома на космическата адаптация. Ето защо не е изненадващо, че от гадене се оплакват космическите туристи, които попадат в космоса дори за сравнително кратко време.

Кои риби са били в космоса

Рибите прекарват почти целия си живот в условия, близки до безтегловността. Затова учените от НАСА се замислиха как би им се отразила истинската микрогравитация. Разбира се, за изследването биха били най-подходящи делфините, които са бозайници. По очевидни причини обаче изборът падна върху риби с малки размери и висока издръжливост. На тези изисквания напълно отговарят мумичогите (Fundulus Heterclitus, Mummichog).

Тези риби са известни с това, че оцеляват и при най-екстремните условия. Те се адаптират добре към различни температурни условия, различна соленост на водата и дори към замърсяване. Освен това мумичогите се срещат в близост до нос Канаверал, така че не е изненадващо, че учените са ги избрали за тестови обекти. В резултат на това два индивида, заедно с яйцата им, бяха доставени на орбиталната изследователска станция Скайлаб.

Как плуват рибите в условията на безтегловност

Според изданието Scientific American рибите в условията на безтегловност започват да се накланят напред и да плуват в „примки“. След известно време те разработили нов начин за определяне на горе и долу, като се ориентирали по светлините в космическата станция вместо по слънцето.

Разбира се, учените нямало как да разберат колко болни са рибите и как се чувстват, но те интерпретирали движенията във вид на примки и лупинги като дезориентация, свързана с нарушения в центровете за равновесие на вътрешното ухо. Това предположение се подкрепя от факта, че поведението на рибите се нормализирало след същия период от време, както и благосъстоянието на астронавтите. Това означава, че до третия ден в космоса рибите са се адаптирали към микрогравитацията.

Но това, което е най-интересното, новородените рибки, излюпени от хайвера, веднага са започнали да плуват нормално, т.е. още от първия ден на тяхната поява те вече са били адаптирани към безтегловността. Само че странното е, че те плуват с гръб към светлината, сякаш там е нагоре.

Оттогава най-различни риби нееднократно са изпращани в космоса. Така например по време на една от изследователските мисии шест златни рибки бяха изпратени на МКС. На една от тях преди полета са отстранени отолитите (ушните костици, част от органа за равновесие), на четири са отстранени отолитите само от едната страна, а на едната рибка са отстранени и двата отолита.

Ситуацията с примковите движения на рибите и случайните лупинги се повтаря. Индивидите с един отолит първоначално се „поклащат“ откъм оперираната страна, но до осмия ден се възстановяват. Въпреки това всичките пет риби до 12-ия ден от време на време все още правят примкови движения и неочаквани случайни лупинги. Интересно е, че когато рибите се завръщат на Земята, те се адаптират добре към връщането на гравитацията и тяхното поведение е нормално.

Като цяло тези проучвания показват, че в космоса дори рибите изпитват нещо подобно на космическата болест. Следователно е малко вероятно тя да бъде избегната от хората. Във всеки случай в момента не съществуват такива методи.