Защо хората имат бели очни ябълки и каква суперспособност ни дават те

Поглеждали ли сте някога кучето или котката си в очите? Ще забележите, че виждате предимно ириса и зеницата. При почти всички 200 вида примати склерата (бялото на окото) е тъмна или скрита под клепачите. Хората обаче са изключение – ние притежаваме огромни, яркобели зони около ириса. Нека се спрем малко по-подробно.

Човешкото око е необичайно устроено: ярко бялата склера около цветния ирис ни позволява да разберем веднага накъде гледа другият човек. Отдавна се смята, че тази особеност е уникален еволюционен инструмент за нашия вид – един вид суперспособност за тиха комуникация. Нови изследвания обаче показват, че приматите и дори някои други бозайници въпреки, че имат оцветени очни ябълки, са напълно способни да следят погледа на другия.

Защо хората имат бели очни ябълки, а маймуните – тъмни

Ако някога сте се вглеждали в очите на шимпанзе, може би сте забелязали, че те нямат бяло поле около ириса, а тъмно, кафеникаво. Склерата, т.нар. плътна обвивка на очната ябълка, която се вижда около ириса, при повечето примати е цветна. При хората обаче тя е почти лишена от пигмент и затова изглежда ярко бяла.

Този контраст между бялата склера, цветния ирис и черната зеница прави човешкото око „индикатор за посоката“. Дори от другата страна на стаята можете да видите точно накъде гледа някой друг човек или към кого „стреля с очи“. По очите на човека можете да разберете и дали той има СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност).

При най-близките ни родственици ситуацията е различна. При шимпанзетата склерата обикновено е чувствително по-тъмна от ириса, тъмнокафява. При бонобо, напротив, склерата е малко по-светла от ириса, но все още далеч не е бяла. Изглежда, че това би трябвало да им попречи да „разчитат“ посоката на погледа на роднините. Но дали наистина е така?

За какво служи бялото на окото?

Според IFL Science основната научна идея, която обяснява бялото на очите при хората, се нарича хипотеза за кооперативното око (cooperative eye hypothesis).

Хипотезата е, че яркобялата склера е еволюирала при хората, защото нашите предци са се възползвали от това да виждат къде гледат техните близки.

Представете си: група древни ловци, които дебнат плячка. Достатъчно е един от тях да отмести очи настрани и останалите моментално ще разберат, че е забелязал нещо. Не е необходимо да викат, да жестикулират, да привличат вниманието на хищника или да плашат дивеча. Бялата част на очите се е превърнала в своеобразно „безшумно радио“ за координиране на действията в групата.

Експериментите потвърждават, че хората се ориентират чрез движението на очите, а не чрез завъртане на главата. Когато човешките бебета и маймуните наблюдавали един експериментатор, бебетата били по-склонни да следват посоката на очите му, а маймуните – да следват завъртането на главата му. Това затвърждава идеята, че именно открояващите се очи са се превърнали в ключов канал за невербална комуникация при нашия вид.

Още една функция на склерата на окото

Съвместният лов е само част от картината. Според учените способността за точно разчитане на посоката на погледа е в основата на множество сложни човешки умения – от изучаването на езици и съвместното внимание (когато двама души гледат един и същ обект и двамата осъзнават това) до предаването на културна информация.

Съществуват и други хипотези. Едната от тях е, че бялата склера може да е признак на здраве и младост и следователно играе роля в сексуалния подбор. Пожълтялото или зачервено бяло на очите на човека наистина се възприема като сигнал за умора или заболяване. Очите на даден човек могат дори да се използват за определяне на риска от ранна смърт.

Трябва да се признае, че не всички учени са съгласни, че основната движеща сила е била кооперирането. Някои изтъкват, че депигментацията на склерите може да е просто страничен продукт от намалената агресия по време на така нареченото „самоопитомяване“ на нашия вид – подобно на начина, по който опитомените животни често придобиват по-светли цветове.

Могат ли маймуните да следят погледите си

Дълго време се смяташе, че тъмните склери на приматите правят погледа им „невидим“ за техните близки – и това предполагаемо помага да се скрият намеренията в конкурентна среда. Но през 2019 г. международен екип от учени провери тази идея.

Изследователите сравняват оцветяването на склерите и ириса при повече от 150 души, бонобо и шимпанзета и откриват интересна закономерност. Въпреки че склерата на приматите наистина е по-тъмна от човешката, контрастът между склерата и ириса и при трите вида е сравним. При бонобо склерата е по-светла от ириса – както при хората. При шимпанзетата, напротив, склерата е по-тъмна, но ирисът е доста светъл, кехлибарен. В резултат на това посоката на погледа все още може да се определи.

Проследяването на погледа е важна част от много модели на поведение, за които се е считаше, че са единствено човешки, но изследването показа, че маймуните също могат да проявяват такова поведение. Работата е публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).

Защо склерата на окото е бяла не само при хората

Следващият удар върху концепцията за „уникалното човешко око“ идва от мащабно проучване от 2023 г. Учените анализират повече от 1000 снимки на 230 диви шимпанзета от общността Нгого в националния парк Кибале, Уганда. Това е най-голямата извадка от диви шимпанзета, изследвана някога в този контекст.

Резултатът е неочакван: 15% от шимпанзетата имат изцяло или предимно бяла склера на поне едното око. Други 41% са имали частично депигментирани склери – светлокафяви, с открояващи се бели зони. Белите очни ябълки са особено често срещани при малките на възраст под година и половина (около 70%), а склерата обикновено потъмнява с възрастта.

Изследователите са проучили и очите на 70 вида животни от зоологическите градини и са открили бели склери при най-малко 19 вида, вариращи от горили и глигани до леопарди и динго. Научната работа е публикувана в Journal of Human Evolution.

Един от авторите на статията, Аарон Сандел, отбелязва, че ако бялата склера е дала предимство на нашите предци, естественият подбор може да е действал върху модели на развитие, които вече са съществували при нашите маймунски предци. С други думи, еволюцията не е измислила белите очни ябълки от нулата – тя е затвърдила черта, която понякога вече е била очевидна.

Какво казва бялото на очите за човешката еволюция

Историята на белите очни ябълки е добър пример за това как научните идеи се променят с натрупването на данни. Не толкова отдавна изглеждаше, че между очите на хората и останалите примати зее пропаст: ние сме открити и кооперативни, а те са потайни и конкурентни. Реалността, както обикновено, се оказа по-сложна.

Бялата склера при хората е нещо съвсем естествено и нормално – при приматите тя е наистина рядкост. Но тя не е абсолютно уникална. При някои шимпанзета и други видове бялото на очите е светло и тези животни са напълно способни да разчитат посоката на погледа. Това не отрича факта, че човешкото око е един от най-мощните инструменти за невербална комуникация в природата, но ни напомня, че границата между „човек“ и „животно“ не винаги минава там, където сме свикнали да я виждаме.

Така че следващия път, когато погледнете някого в другия край на стаята – знайте: вашата свръхспособност е съвсем реална, работи перфектно и наистина е помогнала на нашия вид да изгради сложни социални връзки. Тя просто е малко по-малко изключителна, отколкото се смяташе досега.