Защо хуманоидните роботи ще се провалят? Критика от известен роботолог

Пазарът на хуманоидни роботи, в който в момента се инвестират милиарди долари, се движи по-скоро от красиви обещания, отколкото от инженерна реалност, заяви основателят на iRobot и дългогодишен професор от Масачузетския технологичен институт Родни Брукс. В ново есе той нарича „чиста самозаблуда“ надеждата хуманоидите бързо да бъдат научени на човешка сръчност от видеоклипове с хора и след това безболезнено да бъдат поставени „на мястото на хората“ в производството. Той казва, че индустрията е затънала в основите – осезанието, усещането за сила и безопасността – където все още няма подходящи данни и надеждни решения.

Основният аргумент на Брукс е сензорният. Човешката ръка е деликатна система с около 17 000 специализирани рецептора, с хиляди сензори във върховете на пръстите. При това ниво на чувствителност роботите просто няма с какво да компенсират липсата на тактилна информация. През изминалите години машинното обучение направи пробив в областта на речта и зрението, защото разчиташе на натрупани от десетилетия, грижливо маркирани данни. Нищо подобно не е създадено за допира: няма мащабни набори от тактилни измервания, няма единни стандарти, поради което лабораторните демонстрации се превеждат зле при продължителна работа в склад или на поточна линия.

„Преди да можем да мечтаем за сръчност, трябва да се научим да „усещаме“ света с ръцете си“, обобщава той.

Също толкова актуален въпрос е безопасността. Машините с два крака изразходват много енергия само за да не се преобърнат. Колкото по-голям е роботът, толкова по-опасно е падането му: ако размерите му се удвоят, запасът от кинетична енергия в случай на загуба на равновесие ще се увеличи около осем пъти. За предприятията това означава реални рискове за хората и сериозни пречки за сертифициране.

Ето защо Брукс смята, че през следващите 10-15 години най-успешните роботи няма да бъдат „копия на хората“, а практични машини: най-често на колела, с няколко ръце, с високоспециализирани сензори – все по-малко подобни на хората на външен вид, но много по-полезни в конкретните задачи.

Изявленията на Брукс са насочени към най-големите играчи на развиващия се пазар и техните инвеститори. Tesla показва видеоклип на своя Optimus, който сгъва тениски, докато инженерите записват „реалистични“ манипулации на камери с надеждата да ги прехвърлят на робота. Стартъпът Figure, подкрепен от Microsoft и фондацията OpenAI, първо обяви сътрудничество с OpenAI, след това съобщи за „пробив“ на собствения си модел „от край до край“ – и продължи по собствения си курс. През септември Figure набра повече от 1 млрд. долара, а оценката на компанията достигна 39 млрд. долара – космически числа за индустрия, в която серийните реализации все още са малко. Стартъпът Apptronik, който набра стотици милиони, сключи алианс с DeepMind на Google, обещавайки да „комбинира усъвършенстван ИИ с усъвършенстван хардуер“. За Брукс всичко това е свързано преди всичко с високите очаквания на капиталовия пазар, които все още не са потвърдени от инженерната практика.

Съмненията се подсилват и от резултатите от тестовете „на терен“ на ИИ инструментите в сродните области. Това лято организацията с нестопанска цел METR набра 16 опитни разработчици, възложи им 246 реални задачи и сравни скоростта на работа със и без базирани на ИИ асистенти. Оказа се, че с ИИ решаването на задачата отнема средно 19% повече време, въпреки че самите участници бяха сигурни, че са се ускорили с около 20%. Изводът е предпазлив, но показателен: усещането за „умен асистент“ и действителната ефективност не са едно и също нещо.

Основното послание на Брукс е просто и тъжно за инвеститорите: роботиката не е реклама и слайдове, а физика, материали, сензори, силова електроника и години на фина настройка.

За да могат роботите уверено да вдигат, преместват и въртят – не само веднъж в някоя реклама, а милиони пъти подред в цеха – те трябва да се научат да усещат допира, да разпознават триенето, да предвиждат повредата на захвата и мигновено да коригират траекторията си. Ако инженерите не разполагат с огромни количества тактилни данни и стандартизирани методи за обучение, опитите за „обучение“ на роботи с помощта на видеоклипове няма да доведат до промишлени резултати. Освен това остава нерешен въпросът за съвместната работа с хората: падането на пълноразмерен двукрак робот не е зрелище, а опасен инцидент.

Оттук и прогнозата: след период на зашеметяващи финансови рундове пазарът ще отсее подходите, които не водят до сериен продукт. Ще спечелят не най-„хуманоидните“ роботи, а най-полезните: мобилни платформи с високонадеждни манипулатори, натъпкани със сензори и способни да правят едно и също нещо правилно милиони пъти, без да се суетят.

„Мащабното внедряване отнема десетилетия“, напомня Брукс и ни призовава да измерваме напредъка не чрез шумотевица, а чрез факти: колко такива машини вече работят безопасно и икономично заедно с хората.

В крайна сметка известният роботолог отправи остро предупреждение, заявявайки, че настоящият инвестиционен „балон на хуманоидните роботи“ е обречен на неуспех заради технологични и пазарни ограничения. Тази критика на хуманоидите хвърля светлина върху бъдещето на роботиката извън днешната истерия подхранван от най-разнообразни рекламни клипове и други подобни.