Защо чуваме глас в главата си, когато четем някакъв текст? Ето какво казват учените

Когато четете обикновена книга или текст в интернет, озвъчава ли го вашият вътрешен глас? А може би ви се струва, че думите се произнасят от някакво малко същество, което се намира някъде в главата ви? Ако отговорът дори на един от тези въпроси е „да“, няма защо да се плашите – не сте луди. Според скорошно проучване приблизително 82% от хората чуват глас в главата си, докато четат някакъв текст. Някои мъже и жени чуват собствения си глас в главата си, докато при други текстът е озвучен от чужд глас. Мисловното произнасяне на текст, докато човек чете сам на себе си, се нарича субвокализация и този феномен отдавна е обект на научно изследване. Някои хора са убедени, че трябва да се отървете от мисловното четене на глас възможно най-скоро и тогава животът ще стане по-лесен. Дали е така?

Вътрешният глас при четенето на текст

Нормално е да чувате вътрешен глас, докато четете книга или друг текст. За да се уверите в това, можете да разгледате резултатите от проучване, проведено от американския психолог Рувани Вилхауер (Ruvanee Vilhauer).

През 2015 г. той проучва онлайн постове, в които хората обсъждат преживяванията си при четене на книги. Въз основа на поредица от 136 публикации изследователят стига до заключението, че 82,5% от хората чуват вътрешен глас, докато четат. Този глас почти винаги е специфичен за пола, има уникална височина, емоция и сила на звука.

Половината от тези, които чуват гласа на текста в главата си, имат предвид собствения си глас. Но другата половина от хората са казали, че чуват гласа на друг човек – разказвача. Понякога репликите на героите в книгите дори се озвучават от различни гласове. Някои хора споделят, че ако искат, могат да включват и изключват текста в главата си. Също така някои хора могат лесно да променят гласа в главата си и да контролират неговата сила.

Какво всъщност е субвокализацията

Това, че много хора чуват глас, докато четат, не е изненадващо – този феномен е отдавна известен на науката и се нарича субвокализация. Учените считат, че това е естествен процес на четене, който помага на читателите по-бързо да разпознават думите, без излишно да натоварват мозъка си. Субвокализацията също така ни помага да разберем и запомним по-добре информацията от книгите и статиите.

Счита се, че произнасянето на думите за самия себе си по време на четене започва още в детството. Когато детето се учи да чете, то свързва всяка дума със звука на нейното произношение. Ние запазваме навика да си казваме думи до края на живота си, затова учените смятат, че е невъзможно да се избавим от вътрешния глас.

Как да се научим да четем много бързо

Специалистите по бързо четене не са съгласни с мнението на учените. Те смятат, че субвокализацията само забавя четенето и не носи никаква полза за човека. И най-вече силното произнасяне на прочетените думи към себе си пречи най-много. И ако човек движи устните си, докато чете – това наистина се случва. Учените от своя страна считат, че при субвокализацията човек естествено, без да го забелязва, извършва слаби движения на мускулите, участващи в устната реч.

За да започне да чете бързо, човек може да се научи да изключва вътрешния си глас. Това наистина може да увеличи скоростта на четене, но разбирането и запомнянето могат да пострадат. Има много начини да се избавите от субвокализацията – например, докато четете, човек може да се разсее от вътрешния глас, като рецитира стихотворения на глас, така че само очите да пробягват по текста. С течение на времето човек може да започне да чете бързо книгите дори и при разсейване на вниманието. Поне така твърдят майсторите на бързото четене.

Така че да четете и да си казвате всяка една дума е нормално и дори хубаво. Без значение колко бавно или бързо чете човек, това е много полезно занимание, което разширява кръгозора, помага за развитието на уменията и подобрява въображението. Освен това четенето преди лягане помага да се отпуснете и някои хора заспиват само след няколко страници от някоя книга.

Четенето е полезно за мозъка

Резултатите от проучване на близнаци в Калифорнийския университет показват, че децата, които са започнали да четат в по-ранна възраст, са се представили по-добре на определени тестове за интелигентност. А проучване на учени от Станфордския университет от 2012 г., в което хора четат откъси от Джейн Остин, докато са в скенер за ядрено-магнитен резонанс, показва, че различните видове четене тренират различни части на мозъка. Нещо повече, сега изследователите предполагат, че с напредването на възрастта четенето може да помогне за забавяне или дори спиране на отслабването на когнитивните способности.

Друг положителен резултат за влиянието на четенето върху мозъка е мета-анализът от 2016 г., който установи, че читателите на художествена литература имат добре развито разбиране за това, което психолозите наричат „теория на ума“ – способността да приписват умствени състояния на себе си и на другите и да разбират, че другите хора могат да имат различни желания, емоции и мисли. Така че хората, които четат постоянно, проявяват повече съпричастност към другите хора. Затова, ако до този ден сте пренебрегвали четенето, време е да промените мнението си. Независимо дали произнасяте думите мислено в главата си или сте почитатели на много бързото четене.