Зеленият ефект на доминото: учените откриха начин да предизвикат положителни промени в климата, които не могат да бъдат спрени

Нека бъдем честни: новините за изменението на климата рядко предизвикват прилив на оптимизъм. Непрекъснато чуваме за топенето на ледниците, за рекордно високите температури и за това колко бавно светът се придвижва към собствените си климатични цели. Това е достатъчно, за да ни накара да изпаднем в истинско униние.

Но какво би станало, ако погледнем на проблема от съвсем друг ъгъл? Какво би станало, ако вместо отчаяно да забавяме влака, който ни връхлита, се съсредоточим върху пускането на друг, „зелен“ влак, който да набере такава скорост, че да бъде неудържим? Това е идеята, която международна група учени изследва, предлагайки мощен инструмент – търсенето на „положителни критични точки“.

И така, кои са тези „точки, от които няма връщане назад“?

Представете си редица от домино. Достатъчно е леко побутване на първата плочка, за да започне верижна реакция, която не може да бъде спряна. Критичната точка или „точката, от която няма връщане назад“ е нещо подобно. Това е прагът, след който една малка промяна предизвиква масивна, самоускоряваща се и често необратима трансформация на цялата система.

Звучи познато, нали? Днес ние вече го виждаме в действие.

Да си спомним за електромобилите. Само преди десетилетие те бяха играчка за богатите ентусиасти. Но когато станаха по-разпространени, се случиха невероятни неща: технологията на батериите се подобри, цените бавно се понижиха, а по улиците се появяват все повече станции за зареждане. Всеки нов електромобил правеше покупката на следващия малко по-лесна и логична за някой друг. И ето ни тук – на прага на момента, в който изборът на електрически автомобил се превръща не в алтернатива, а в очевидно решение. Същото се случи и със слънчевата енергия, която от скъпа екзотика се превърна в един от лидерите в производството на евтина енергия.

Това е позитивната повратна точка. Нелинеен, експлозивен растеж, който самостоятелно се захранва.

Това съвсем не са просто мечти, а научен подход

Разбира се, лесно е да се увлечем и да започнем да виждаме потенциални „зелени революции“ зад всеки ъгъл. Но учените, сред които е и професор Тим Лентън от университета в Ексетър, предупреждават да не приемаме желаното за действително. Светът се декарбонизира пет пъти по-бавно, отколкото е необходимо, и нямаме време за празни надежди.

Затова те са разработили ясна методология. Как се различава истинската промяна от просто добрата идея? Изследователите предлагат да се търсят два основни признака:

• Исторически прецедент. Случвало ли се е нещо подобно преди в тази или подобна система? Ако е така, значи механизмът за прелом вече е заложен.
• Потенциал за самоподдържане. Има ли нещо в новата технология или поведенчески модел, което ще я накара да се разпространи лавинообразно? Ефектът, че всеки нов потребител прави системата по-привлекателна за всички останали.

Този подход ни позволява да отсеем фантазиите и да се съсредоточим върху това, което може действително да работи. Така например изследователите смятат, че в области като ядрената енергетика или производството на бетон, поради тяхната специфика и инертност, не бива да се очакват такива „точки на невъзвръщаемост“. Необходимо е да се търсят други начини.

Къде да търсим следващия „зелен“ взрив?

И така, електромобилите и слънчевите панели вече са в ход. Какво следва? Според учените Обединеното кралство например е близо до преломната точка в масовия преход към термопомпи за отопление на домовете.

Но най-интересната част започва там, където технологиите се пресичат с нашето поведение. Спомнете си как не толкова отдавна пушенето в баровете и ресторантите беше нещо обичайно. Изглеждаше невъзможно това да се промени. И тогава, бум! – и забраната, която отначало предизвика буря от възмущение, за няколко години се превърна в абсолютно естествена част от живота. Това беше социалната точка, от която нямаше връщане назад.

Д-р Стив Смит, един от авторите на изследването, предполага, че нещо подобно може да се случи и с консумацията на месо. Звучи ли ви невероятно? Нека се вгледаме в това:

• Алтернативите на растителна основа стават все по-вкусни и по-евтини.
• Политиците въвеждат мерки за подкрепа на по-екологичното хранене.
• Идеята за намаляване на консумацията на месо в името на климата и здравето се разпространява чрез социалните медии и приятелите (именно този социален фактор).

В даден момент тази комбинация може да предизвика верижна реакция и отказът от пържола за вечеря да се превърне от личен избор в социална норма. Това не само ще намали емисиите, но и ще има огромно въздействие върху здравето на нацията.

Лекарство за климатичната умора

Какво е основното послание на тази научна работа? То е да ни даде нова визия. Както професор Франк Геелс сполучливо се изрази, това изследване е „решаващ антидот на мрачната и обречена нагласа“, която доминира в разговорите за климата.

Вместо да се чувстваме безсилни пред лицето на един глобален проблем, ние получаваме конкретен и научно обоснован инструмент. Той ни дава възможност да открием самите „плочки на доминото“ в икономиката, технологиите и обществото, чието леко побутване може да задвижи огромни положителни промени.

Това променя самия характер на борбата с изменението на климата – от пасивна защита към активна и стратегическа офанзива. И това вероятно е най-добрата новина, която сме получавали от много време насам.