Земният мъх прекара 9 месеца в открития космос и оцеля – следва озеленяването на Марс

В рамките на експеримент, проведен от японски учени, спорофити от мъха Physcomitrella patens са поставени от външната страна на МКС през март 2022 година и прекарват там 283 дни – до януари 2023 година. Екземплярите бяха изложени на условията на вакуум, микрогравитация, екстремни температури и мощна ултравиолетова радиация. Учените очакваха почти пълна смърт на спорите, но бяха изненадани, когато почти всички спори покълнаха след завръщането си на Земята.

Още преди да изпратят спорофитите на мъха в космоса, изследователите подлагат вегетативните им части на тежки изпитания, за да изберат най-устойчивите за експеримента. Оказало се, че младите части, или „издънките“ били убити от ултравиолетовата радиация, докато спорофитите – произвеждащите и съдържащи спори органи на мъховете – останали живи. Именно тези органи на мъховете, заедно със съдържанието им (спорите) бяха изпратени на борда на МКС с кораба Cygnus на Northrop Grumman. По-късно те бяха върнати на Земята с кораба Dragon на SpaceX.

Резултатите бяха изненадващи: повече от 80% от спорофитите останаха жизнеспособни, въпреки че съдържанието на хлорофил а в тях беше намалено с около 20%. На Земята оцелелите спори успешно покълват и дават нормални растения. Моделирането въз основа на събраните данни показва, че спорите могат да останат жизнеспособни след престой в космоса в продължение на 5600 дни – това са повече от 15 години.

Изследването подчертава изключителната устойчивост на земния живот към космическите условия – на ниво основни клетъчни структури. Учените отбелязват, че мъхът се е оказал много по-устойчив от бактериите и пацифистите, които преди това също са били тествани в открития космос. Откритията откриват перспективата за използване на мъховете за създаване на самоподдържащи се биологични системи на Луната и Марс, което може да бъде първата стъпка към изграждането на извънземни екосистеми.