Земята се охлажда неравномерно: учените обясниха дисбаланса

Учени от университета в Осло предложиха необичайно обяснение за това как Земята губи вътрешна топлина и се оказва, че планетата се охлажда неравномерно. Едното полукълбо се „охлажда“ много по-бързо от другото, а причината за това датира от стотици милиони години назад, до времето на суперконтинента Пангея.

Според проучване, публикувано в списание Geophysical Research Letters, скоростта, с която се губи топлина от вътрешността на Земята, е значително повлияна от това колко добре повърхността на планетата „задържа“ тази топлина. Континентите действат като вид изолатор: земните маси задържат топлината вътре, докато океанската кора, напротив, ѝ позволява да се оттича по-лесно.

За да разберат тази разлика, учените са създали компютърен модел, който обхваща последните 400 милиона години геоложка история. Те разделили Земята на две големи зони, като африканското и тихоокеанското полукълбо и пресъздали как са се движили континентите, как са се променяли океанските дъна и как се е формирала съвременната карта на планетата.

Резултатите били показателни: Тихоокеанското полукълбо се охлажда много по-бързо. Причината се крие в особеностите на океанската кора. Тя е по-тънка от континенталната кора, така че топлината от земните недра преминава през нея по-лесно и се „гаси“ от студените океански води. Това е особено забележимо в Тихия океан, който заема огромна площ от планетата.

В същото време континентите Евразия, Африка и части от Америка създават един вид топлинен „щит“, който задържа енергията вътре в мантията. Ето защо африканското полукълбо остава средно по-топло.

Интересното тук е, че симулациите разкриват и друга изненада: въпреки че Тихият океан е много по-студен днес (с около 50 Келвина), в далечното минало може да е бил дори по-горещ. Това може да означава, че през определени геоложки епохи там е имало повече земя, която да задържа топлината, или че други тектонични условия са повлияли значително на разпределението на енергията в рамките на планетата.

Изследователите също така подчертават връзката между температурата на мантията и движението на литосферните плочи. Колкото по-гореща и по-„течна“ е мантията, толкова по-активно плочите се движат, сблъскват и потъват една под друга, образувайки земетресения, вулкани и нови геоложки структури.

Тази работа всъщност разширява предишните изследвания, които обхващаха само 230 милиона години, и почти удвоява времевия хоризонт. Тя показва, че дори мащабни процеси, като охлаждането на планетата, зависят от древната история на континентите и как те са били „разпределени“ по земната повърхност.

В крайна сметка учените стигат до важно заключение: Земята не е равномерно охладено тяло, а сложна система с регионални различия, които са се формирали в продължение на стотици милиони години. И тези различия все още влияят на това как нашата планета живее и се променя днес.