Зумъри от САЩ, със зависимост към TikTok, са изпращани в детокс-лагери за $8000

Програми за цифрова „детоксикация“ за деца, далеч от TikTok, Instagram и Discord, набират популярност в САЩ, като родителите изпращат тийнейджърите си в лагери без смартфони и социални медии. Програмата струва близо 8 000 долара.

The Washington Post съобщава, че тийнейджъри на възраст между 13 и 18 години са принудени в продължение на четири седмици да „живеят живота си“. Родителите често се обръщат към 36-годишния треньор Даниел Тоул, защото не знаят колко време детето им може да прекара пред екрана и „да е добре“. Отговорът не е толкова прост.

Програмите за „цифрова детоксикация“ се появиха в отговор на оплаквания от родители, които виждат децата си пристрастени към социалните медии. Те са свидетели на намалена концентрация сред подрастващите, по-лоши академични резултати и агресивно поведение, когато достъпът до телефон е ограничен. Все повече деца прекарват часове в TikTok и игнорират родителските ограничения, което води до спорове. Австралия дори принуди платформите за социални медии да изтриват акаунтите на тийнейджърите поради тези проблеми.

Когато едно дете влезе в „детокс програмата“, както се изразяват организаторите, то е подложено на типична рехабилитационна програма. Участващите в програмата зумъри са откъснати от телефоните си, принудени са да спортуват, научени са да общуват, да поддържат график и да създават свои собствени активности. Също така им се обяснява, че такава зависимост от социалните медии: това е безкраен поток от информация и алгоритми, които ги хранят точно с това, което искат, и това ги кара да са “залепени“ с часове към екраните.

Майкъл Джейкъбъс, директор на лагера Reset в Санта Барбара, Калифорния, казва, че първата седмица е най-трудна. Някои тийнейджъри буквално се „разпадат“ без TikTok и чатове, но постепенно свикват с офлайн режима. Подобна идея се е появила в Китай, но няма такова „мирно решение“ – децата са принудени да играят по 15 часа на ден, за да преодолеят пристрастяването си към игрите. Понякога това води до избухвания или припадъци.

Според него всичко зависи не само от програмата. Поведението на родителите у дома и дали те подкрепят промените също са важни. Ако детето се върне в TikTok и родителите не намерят начини да го ангажират, ефектът бързо избледнява. Социалната мрежа за кратки видеа отдавна се е превърнала в свят на тенденции (понякога вредни за другите), комуникация и емоции. Следователно, едно просто „прекъсване на телефона“ няма да помогне за облекчаване на проблема; навиците и промените в начина на живот трябва да се правят от нулата.

Директорът на лагера смята, че самите родители са виновни за това, че запознават децата си със смартфоните твърде рано. Те губят контрол върху употребата им и тогава, например, дори играчки, задвижвани от изкуствен интелект, неволно запознават децата със сексуални теми. Проучване на Pew потвърждава мащаба на проблема: една четвърт от американските деца под 12 години вече имат собствен смартфон, а мнозинството използват таблетите или джаджите на родителите си. Осемдесет и шест процента от възрастните казват, че определят правила, но само частично ги спазват.

Междувременно, милениалите намират все по-изобретателни начини да заобикалят дигиталните ограничения. Офицер Дейвид Гомес от Айдахо описва как учениците маскират достъпа до YouTube като библейски приложения. Те се крият зад образователни програми и дори използват карти, за да получат достъп до анонимни форуми. Има случаи на достъп до съдържание за възрастни чрез музикални услуги или споделяне на откровени снимки директно в Google Docs. Гомес смята, че е най-добре да се отложи даването на смартфони на децата до последния възможен момент, но на практика това е много по-трудно.

Друг треньор, Саманта Брокстън, смята, че проблемът често се крие в крайности: или семейството напълно ограничава достъпа до технологиите, или позволява всичко без правила. Тя смята, че е важно да се ограничи използването на джаджи и да се научат децата как да ги използват самостоятелно. Друг треньор, Тоул, обаче казва, че проблемът не е в отнемането на телефоните, а по-скоро в промяната на начина, по който ги използват.