Извличане на спомени от мозъка на починал човек – доколко е реалистично това?

Когато човек умре, всички негови лични вещи и друго имущество отиват при роднините му, но натрупаният от него житейски опит завинаги изчезва. Това е ценна съкровищница от информация, която може да бъде полезна за бъдещите поколения. Но възможно ли е, поне теоретично някъде в бъдещето, тези данни да бъдат запазени или възстановени след смъртта на човека? Понастоящем технологиите в областта на неврологията се развиват изключително бързо. Учените вече знаят коя е областта на мозъка, в която се съхранява информацията. Възможността обаче да я копират по какъвто и да е начин, например чрез флаш памет, все още е много сложна.

Как се съхраняват спомените в мозъка

За да изясним проблема, първо трябва да разберем как се формират и съхраняват спомените. Учените отдавна знаят, че информацията първоначално се формира в хипокампуса – областта на мозъка, която отговаря за нейното краткосрочно и дългосрочно съхранение. Когато човек си спомня дадено събитие, групи неврони се обединяват, за да образуват мрежа, известна като енграма.

Формираната информация обаче се разпределя в различни части на мозъка. Така например емоциите, свързани с дадено събитие, се записват в амигдалата, а визуалните образи – в зрителната кора. Разбира се, информацията не преминава безследно за мозъка на физическо ниво – където и да се съхранява, се образува верига от активирани неврони, свързани със синапси.

Изглежда, че за да прочетем тази информация от мозъка, трябва да копираме и декодираме тези вериги. В действителност обаче това не е толкова просто. Така например връзките не са статични. С течение на времето спомените могат да се преразпределят и консолидират в други области на мозъка.

Защо е трудно да се копира информацията от мозъка на починал човек

Мрежата от неврони, образувана от спомените, т.е. енграмата, не е спомен, а служи само като място за съхраняването му. Следователно копирането на веригите няма да даде пълна картина. Затова, за да се възпроизведе спомен, е необходимо тези вериги да се активират в определена последователност, което изисква дълбока реконструкция на мозъка. Тоест всъщност трябва да се пресъздаде копие на човешкия мозък, или по-скоро на определени части от него, където се съхраняват спомените.

Трябва също така да се разбере, че човешкият мозък не може да се сравнява със съществуващите устройства за съхранение на информация, например флаш паметите. Въпросът е, че ние не помним събитията с най-малките подробности, а запаметяваме само ключовите моменти, като ги допълваме с предварително получената информация. Така например спомените за един детски рожден ден могат да включват изображение на торта и игра с приятели, но подробности като времето или списъка на гостите може да са изтрити.

Освен това паметта не е статична, като например един файл в компютъра. Тя се променя с течение на времето, поемайки нови емоции, значения и интерпретации. Дори в рамките на живота на един човек точното възпроизвеждане на миналото се превръща в предизвикателство. Известно е, че мозъкът създава поне три копия на спомените. Всеки път, когато човек си спомня някакви събития, той добавя нови детайли и често губи старите.

Настоящи изследвания и перспективи

Въпреки факта, че задачата за възстановяване на информация от мозъка на починал човек е много трудна, не можем да кажем, че е изпълнима. Учените вече са се научили да идентифицират енграмите при мишки. През 2012 г. проучване, публикувано в списание Nature, показа, че определени групи неврони са свързани със спомени за плашещи събития. Възпроизвеждането на сложните човешки спомени обаче изисква много по-напреднала технология.

Теоретично, ако учените разполагат с пълно 3D моделирано изображение на мозъка на даден човек, би било възможно да се опитат да реконструират неговите спомени. За целта обаче ще са необходими десетилетия наред предварителни сканирания на мозъка, за да се регистрират промените в енграмите.

Но дори учените да идентифицират енграмата, възпроизвеждането на оригиналния спомен си остава предизвикателство. Независимо от това науката се развива и учените непрекъснато придобиват нови знания и технологии. Така например подобренията в невроизображенията и техниките за машинно обучение могат да ни доближат до създаването на мозъчни модели, които да ни дадат възможност да възпроизвеждаме тази информация. Ето защо е възможно след няколко десетилетия учените да могат да разчитат и дешифрират поне опростени версии на паметта въз основа на данните, събрани по време на нашия живот

Етични и философски въпроси

Развитието на извличането на спомени от мозъка на починал човек има пречки, свързани не само с ограничената технология. Учените се питат дали изобщо те трябва да бъдат извличани без съгласието на човека. И дали спомените не могат да бъдат изтълкувани погрешно? В края на краищата вече няма да го има човека, който може да съобщи доколко информацията е вярна. Освен това трябва да се разгледат и редица други въпроси, като например дали спомените на починалия човек ще бъдат част от неговата същност.

Като цяло възможността за извличане на спомени от мозъка остава в сферата на научната фантастика. Паметта е твърде сложна, динамична и уникална, за да може да бъде напълно възпроизведена в обозримо бъдеще. Въпреки това изучаването на нейните механизми вече помага за по-доброто разбиране на нашите мозъци и отваря вратите за нови технологии, които биха могли да бъдат полезни в медицината, психологията и развитието на изкуствения интелект.