Изкуственият интелект и човешката еволюция: Биолог предвижда шокиращи промени

Много учени предричат мрачно бъдеще в ИИ епохата и се опасяват, че той ще господства или ще се слее с хората. Биологът Робърт Брукс обаче предлага на изкуствения интелект да се гледа като на нов еволюционен фактор, който може да промени човешката природа. Взаимодействието на човека с ИИ прилича на мутуализъм – взаимноизгодно сътрудничество, при което технологията улеснява нашия живот, а ние допринасяме за нейното развитие. Това би могло да повлияе на размера на мозъка чрез прехвърляне на когнитивното натоварване върху устройствата и да промени социалния живот чрез увеличаване на зависимостта от „изкуствената близост“. Но в един момент отношенията между изкуствения интелект и хората могат да се превърнат в паразитизъм.

Естественият подбор, движещата сила на еволюцията, се формира от генетичните различия, които влияят върху репродуктивния успех. Тези различия възникват в резултат на взаимодействието с околната среда, с другите видове и с представителите на собствения вид. Така например опитомяването на вълците се е осъществило благодарение на селекцията на по-малко агресивни индивиди, които са се разбирали по-добре с хората. Трудно е да се предвиди как изкуственият интелект ще повлияе на човешката еволюция, но е възможно той да се превърне в нов фактор за подбор, който да формира нашите черти и ценности.

Отношенията между хората и изкуствения интелект наподобяват мутуализъм – вид симбиоза, при която двата вида имат взаимна полза. Компютрите извършват сложни изчисления, улеснявайки значително човешкия живот. А с развитието на изкуствения интелект тази взаимозависимост ще продължи да се увеличава.

Разпространението на писмеността и културният обмен са позволили на човешкия мозък да свие размерите си, тъй като част от когнитивното натоварване е било прехвърлено на външни носители. Може би изкуственият интелект, търсачките и социалните медии, които съхраняват информация за нашите взаимодействия, ще поемат все по-голяма част от нашата памет. В резултат на това мозъците ни ще станат още по-малки, тъй като нуждата ни от автономно запомняне на информация ще намалее. Но не трябва да се страхуваме: свиването на мозъка ще направи раждането по-безопасно и няма да се отрази на капацитета ни за интелектуални начинания, тъй като информацията, от която се нуждаем, ще бъде достъпна чрез технологиите.

Взаимната изгода обаче може да се превърне в паразитизъм. Един организъм, който първоначално е полезен, може да се превърне във вредител, като експлоатира своя партньор. Социалните мрежи са ярък пример за тази трансформация. Първоначално създадени за поддържане на социални връзки, те се превърнаха в инструмент за манипулиране вниманието на потребителите, отвличайки ги от реалния живот и общуването.

Ако изкуственият интелект се научи още по-ефективно да управлява вниманието на потребителите, подхранвайки негативните емоции и стимулирайки социалното сравнение, това може да повлияе на човешката еволюция. В един оптимистичен сценарий способността да се устоява на манипулацията и да се поддържа емоционалната устойчивост може да се превърне в ново еволюционно предимство.

Хората са социални същества. Контактът с други хора е оформил нашата еволюция. Сега изкуственият интелект навлиза в нашия социален живот. Появява се „изкуствена интимност“ – технологии, които имитират човешките социални връзки, като приятелство и романтични отношения. Тъй като човешката еволюция не ни е подготвила за взаимодействие с машините, ние несъзнателно прилагаме към тях същите социални модели, каквито прилагаме към човешкото взаимодействие, особено към текстовото, гласовото или видеообщуването. „Виртуалният приятел“ няма чувства, но потребителите се отнасят към него така, сякаш има такива. Поради тази причина хората могат да станат по-предпазливи в онлайн комуникацията. Или, обратно, ще свикнат да разговарят с машини и ще общуват по-малко помежду си.

ИИ би могъл да катализира промени в нашия генофонд, които в дългосрочен план ще променят човешки качества като емпатия, социални умения и интелигентност. Тези промени биха могли да променят радикално това, което разбираме под понятието „човек“.