Бившият шеф на Google говори за престъпния потенциал на ИИ

Бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт предупреди за заплахата от използване на изкуствен интелект от терористи и „нелоялни държави“ срещу цивилни граждани. В разговор с журналисти от BBC той обясни кои рискове от развитието на изкуствения интелект смята за наистина опасни и сподели мнението си за това как трябва да се регулира тази сфера.

Според милиардера държави като Северна Корея или Иран биха могли бързо да овладеят технологията и да я използват за създаване на биологични оръжия.

Той също така подкрепи неотдавнашното решение на администрацията на Джо Байдън: САЩ ограничиха износа на мощни и модерни чипове, без които е невъзможно да се създават усъвършенствани системи с изкуствен интелект. Сега доставките са разрешени само за 18 държави – така властите се надяват да забавят развитието на интелигентни машини у потенциалните си противници. Сега обаче е възможно Доналд Тръмп да преразгледа това решение.

Говорейки за опасностите, които крие изкуственият интелект, Шмид припомни трагичните събития от 11 септември 2001 година, когато членове на Ал Кайда, водени от Осама бин Ладен, отвлякоха пътнически самолети и ги насочиха към важни обекти в САЩ, което доведе до смъртта на хиляди хора. Твърди се, че изкуственият интелект може да се превърне в също толкова опасен инструмент, ако попадне в ръцете на терористите, както конвенционалните технологии в ръцете на Бин Ладен. Въпреки че частните компании ще играят основна роля в развитието на изкуствения интелект, Шмид смята, че е необходим правителствен надзор върху тяхната дейност.

„Ние разбираме отговорността и не се стремим да развиваме технологии без контрол.“

подчерта той

На неотдавнашната среща на върха по въпросите за изкуствения интелект в Париж беше обсъдено именно регулирането на индустрията. САЩ и Обединеното кралство отказаха да подпишат окончателното споразумение, като сметнаха предложените мерки за твърде строги.

„Прекомерният контрол ще убие една революционна индустрия още в нейния зародиш.“

обясни вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс

Шмидт е съгласен с това твърдение и дава за пример Европа, където развитието на изкуствения интелект изостава поради строгите ограничения, въпреки че тази технология според него е не по-малко важна от появата на електричеството. Той признава, че технологичните гиганти не са осъзнали веднага потенциала на ИИ:

„Преди 15 години не разбирахме мащаба на предстоящите промени. Сега големите компании осъзнават своята отговорност, въпреки че техните възприятия за рисковете и приоритетите може да се различават от тези на правителството.“

Заслужава да се отбележи, че именно при Шмидт Google придобива Android, който по-късно се превръща в най-широко използваната мобилна операционна система в света.

Сега обаче бившият ръководител на Google e преразгледал отношението си към цифровите технологии, особено когато става въпрос за въздействието им върху децата.

„Ние в технологичната индустрия грешахме, като смятахме, че нашите продукти недвусмислено правят света по-добър.“

призна Шмид

Сега той подкрепя забраната на смартфоните в училищата и ограничаването на достъпа до социалните медии за деца под 16 години. Според него, въпреки че джаджите могат да бъдат безопасни, ако се контролират правилно, сега се провежда опасен експеримент върху едно цяло поколение.

Между другото, позицията на Шмидт се споделя от много активисти, които изучават въздействието на съвременните технологии върху децата. Те отбелязват, че смартфоните не просто предизвикват пристрастяване – те лишават децата от време за дейности, необходими за пълноценното им развитие. Австралия вече е реагирала на този проблем: през 2024 година тя забрани социалните мрежи за потребители под 16-годишна възраст. Според министър-председателя Антъни Албанес това решение е продиктувано от загриженост за психичното здраве на тийнейджърите.

Трябва да се признае, че последните научни данни очертават смесена картина. Проучване, публикувано в The Lancet установи, че простото забраняване на телефоните в училищата няма ефект нито върху поведението на учениците, нито върху академичните им постижения. В същото време продължителната употреба на смартфони и социални медии наистина все още е свързана с влошаване на тези показатели, така че проблемът изисква по-цялостно решение.