ЕС прие първия в света „закон за ИИ“ – ето какво следва

Европейските депутати днес одобриха с огромно мнозинство „Закона за изкуствения интелект„. С мнозинство 523 членове на Европейския парламент избраха да приемат официално „Закона за изкуствения интелект (AI Act)“. Сега започва работата по неговото прилагане и изпълнение. Той ще направи определени технологични сценарии незаконни и ще задължи доставчиците на решения за ИИ да осигурят прозрачност.

Законът за изкуствения интелект беше горещо оспорван, откакто беше предложен през 2021 година.

Някои от точките в него, включително пълната забрана на биометричните системи за масово обществено наблюдение трябваше да бъдат смекчени в последния момент. Прилагането на други норми ще отнеме години. Правният текст на документа все още очаква окончателно одобрение. Това вероятно ще се случи на 10 или 11 април, а той ще влезе в сила 20 дни след официалното публикуване, ориентировъчно през май или юни. Разпоредбите на закона ще влязат в сила поетапно.

През първите 6 месеца държавите-членки на ЕС ще блокират функционирането на забранени системи с ИИ.

Ще бъдат дадени 12 месеца за прилагане на разпоредбите за „системите с ИИ с общо предназначение“, като например чатботовете, и до 36 месеца за одобряване на прилагането на разпоредбите за системите с ИИ, обозначени като носещи „високо ниво на риск“.

Забранените системи включват решения като платформи за социални оценки, разпознаване на емоции на работното място и в образователните институции, както и системи, предназначени да влияят на поведението на гражданите или да използват уязвимости.

„Високорисковите“ ИИ-системи се използват в критичната инфраструктура, образованието и обучението, правоприлагането и системите, които могат да повлияят на демократичните процеси, включително изборите.

До 2025 година разпоредбите на закона няма да засегнат американските технологични гиганти.

Това означава, че OpenAI, Microsoft, Google и Meta ще продължат да се борят за господстващо си положение, възползвайки се от правната несигурност в САЩ.

„Законът за изкуствения интелект“ се появи преди бързото развитие на системите с изкуствен интелект с общо предназначение, като например OpenAI. Принципите на тяхното регулиране предизвикаха оживени дебати. Правилата на закона са категоризирани според степента на риска, който системите за ИИ представляват за обществото. „Колкото по-висок е рискът, толкова по-строги са правилата“, обясни ЕС. Някои държави-членки на ЕС, изразиха загриженост, че прекалено строгите правила биха могли да намалят привлекателността на региона за пазара на ИИ.

Франция, Германия, Италия и Германия подкрепиха облекчаването на ограниченията за ИИ с общо предназначение.

Те постигнаха компромиси, включително по отношение на критериите за класифициране на системите като „високорискови“, които са обект на най-строги разпоредби. Вместо да класифицират всички системи с ИИ с общо предназначение като такива, те ги обособиха в две нива. Бяха въведени изключения за правоприлагащите органи за категорично забранени сценарии с ИИ, като например дистанционна биометрична идентификация.

Френският президент Еманюел Макрон разкритикува „Закона за ИИ“. Макрон заяви, че той създава твърда регулаторна среда, която възпрепятства иновациите. Някои европейски компании, работещи в областта на изкуствения интелект ще бъдат затруднени при набирането на средства. Това ще даде предимство на техните конкуренти от САЩ. Участниците от други региони може да откажат да работят в ЕС или да блокират достъпа до платформите си, за да избегнат глоби за нарушаване на закона.

ЕС беше изправен пред същата заплаха, когато влязоха в сила Законът за цифровите услуги (DSA) и Законът за цифровите пазари (DMA). Новият закон не налага нови изисквания по отношение на събирането на данни за обучение на ИИ. Те се ограничават до вече съществуващия „Общ регламент за защита на данните“ и съществуващите закони за авторското право.

И накрая, Законът за ИИ не налага строги санкции на разработчиците на софтуер с отворен код, изследователите и малките дружества.

Един от най-забележителните ефекти на „Закона за ИИ“ може да бъде даването на пример на политиците в други региони. Включително в САЩ, които все още не са предложили регулиране на индустрията. И това не е първата голяма регулаторна рамка за ИИ в света. Китай прие свой собствен набор от правила през юли миналата година. Но сравнително прозрачният и широко обсъждан процес на създаване на правила в ЕС даде на индустрията на ИИ представа какво да очаква. Законът няма за цел да регулира съществуващите модели и приложения със задна дата. Бъдещите версии на OpenAI GPT, Meta Llama и Google Gemini обаче ще трябва да се съобразяват с изискванията за прозрачност на ЕС. Това може да не доведе до драматични промени за една нощ, но документът демонстрира позицията на регионалните власти по отношение на ИИ.