Изкуственият интелект: Може ли да достигне човешкия и да стане „жив“?

В неотдавнашна статия в Big Think астрофизикът от Университета в Рочестър Адам Франк повдига фундаментален въпрос: „Може ли изкуственият интелект някога да стане равностоен на човешкия?“ Франк разглежда този въпрос от гледна точка на теоретичната биология и работата на Робърт Розен (1934-1998), известен като „Нютон на биологията“.

Розен, чийто принос беше почетен в списание Computers & Chemistry твърди, че живите организми са фундаментално различни от машините. Те са самосъздаващи се и самоподдържащи се системи. Пример за това е мембраната на едноклетъчния организъм, която позволява преминаването само на определени молекули, което позволява обмяната на веществата и поддържането на живота. На свой ред самият живот позволява създаването и поддържането на мембраната. Тази механика, наречена „странен цикъл“ прави живота уникален и го отличава от машините.

Основният момент в теорията на Розен е „затварянето към действаща причина“, което е ключовата разлика между живите същества и машините. Машините винаги са били създавани от човека и дори да могат да се самовъзстановяват, планът за създаването им все пак е измислен от човека.

Въпреки, че мнозина са се опитвали да опровергаят аргументите на Розен, неговите доводи срещу възможността за създаване на живи същества на базата на компютри все още остават неоспорени.

Доналд С. Микулецки – един от биографите на Розен посочва, че съвременната молекулярна биология изучава мъртви обекти, което противоречи на самата същност на живота. Учените, които възприеха този подход започнаха да разглеждат живота от гледна точка на физическите и химическите сили, пропускайки неговите уникални характеристики.

Остава открит въпросът дали дори най-интелигентният изкуствен интелект може да стане „жив“ в пълния смисъл на думата.

Например оптимизмът на футуриста Рей Курцвейл, който смята, че компютрите ще станат подобни на хората през следващите 5 години се поставя под съмнение от много експерти. Проблеми като срив на модела, халюцинации и липса на изчислителна точност биха могли да ограничат напредъка на ИИ към мислене, подобно на човешкото.

Събитията през следващите години ще покажат дали Розен е бил прав в предположенията си. Междувременно много програмисти са съсредоточени върху решаването на технически проблеми, които са далеч от биологичните предизвикателства.