Изкуствен интелект разчете силно повредени от вулканично изригване свитъци в древноримска библиотека

Благодарение на технологията изкуствен интелект археологията направи голям скок напред.

С помощта на изкуствен интелект е разработен метод за разчитане на изгорени или повредени по друг начин папирусови свитъци. Такива документи са много и се откриват все повече и повече. Технологията все още не е усъвършенствана, но първите резултати са успешни.

През 18-и век при разкопки на римска вила в Херкулан са открити повече от 1000 цели или частични свитъка в имение, за което се смята, че е принадлежало на тъста на Юлий Цезар. Изригването на Везувий през 79-а година и последвалото погребване на свитъците в земята ги превръща в овъглени останки, които могат да бъдат разгънати само веднъж. Текстовете също били нечетими, тъй като мастилото изгоряло заедно с основата. За да прочетете всичко това и още нещо си струва да положите усилия.

Изригването на Вевузий е едно от най-катастрофалните и най-силните вулканични изригвания в историята на Европа.

Усилията за създаване на технологията за разчитане на овъглените свитъци са ръководени от години от компютърния учен Брент Сийлс от Университета в Кентъки. Той и екипът му се научили да разпознават следи от мастило във влакната на папируса, без да докосват или унищожават свитъка. Това се е случило с помощта на рентгенова томография в ускорителния комплекс Diamond Light Source – източник на синхротронно лъчение от трето поколение.

Но разпознаването на мастилото било само началото.

Трябвало е да се „разгърне“ свитъкът и да се прочете текстът. За тази цел през 2023 година беше обявено състезанието Vesuvius Challenge с награда от около 1 милион долара, като парите бяха осигурени от спонсори. По-специално, Люк Фаритор, студент по компютърни науки в Университета на Небраска-Линкълн беше обявен за победител в етапа „Първи букви“ за дешифриране на първите последователни фрази от изгорения текст, за което получи 40 000 долара.

По-късно към Фаритор се присъединили Юсеф Надер от Германия и Джулиан Шилигер от Швейцария. Те разработили алгоритъм за „разгръщане“ на свитъците. Заедно те успели да разчетат повече от 2000 букви от свитъка. Наградата от 700 хиляди долара е отишла при този екип.

Изкуственият интелект се справя със задачата на няколко етапа.

Свитъкът е разделен на сектори, като всеки слой е дефиниран. Предложени са няколко начина за решаване на тази загадка. Например, изкуственият интелект проследява „паяжината“ от пукнатини във всеки слой, което му позволява да определи точно слоя и след това да подравни цифрово копие от него. Това е може би най-сложната част от работата.

Разпознаването на буквите от гръцката азбука също не идва директно от текста. Това е важно за потвърждаване на експертния опит на екипа с външни изследователски екипи. Всички данни са взети от база данни, получена чрез рентгенова томография, а не с помощта на софтуер за оптично разпознаване на символи. Важно е също така, че софтуера, предложен от спечелилия екип е с отворен код и може да се използва от други екипи за валидиране на резултатите. И те са валидирани. ИИ действително реконструира текста от откритите остатъци от мастило във влакната на свитъците.

Технологията далеч не е съвършена, но нейните възможности обещават да добавят много към знанията ни за миналото.

Тя може да бъде приложена и за разчитане на текстовете на папирусите, в които са били увити мумиите. Във всеки приличен музей има купища от тези папируси и те са съкровищница от информация за живота преди хиляди години.