Недостъпността на AI инфраструктурата ще увеличи цифровото, икономическото и политическото неравенство

Изкуственият интелект се превръща в основа на глобалните иновации, така че не е достатъчно държавите да разполагат само с таланти и идеи, а е важно да имат и оборудване за работа с технологията. Според проучване на учени от Оксфордския университет само 36 държави в света разполагат със специализирани AI центрове за данни и те са разположени предимно в Северното полукълбо, съобщава Tech Republic.

В доклада се подчертава, че само САЩ и Китай управляват повече от 90% от AI центровете за данни.

Американските технологични гиганти, включително AWS, Microsoft и Google, управляват 87 големи AI центъра за данни по света, китайските компании – 39, а европейските компании – само 6. Африка, Южна Америка и Русия на практика липсват на картата, въпреки че Русия разполага със AI суперкомпютри. Освен това Хонконг и Тайван се отчитат като отделни държави.

Повече от 150 държави в света не разполагат с пълноценна инфраструктура от AI центрове за данни и без достъп до такива технологии рискуват да изостанат в развитието на изкуствения интелект, в научните изследвания и в икономическото развитие. Съществува и друг важен фактор – технологичният суверенитет. Много държави са принудени да разчитат на съоръженията на чуждестранни ИТ гиганти, които са скъпи за наемане и са разположени в чужди юрисдикции. За стартъпите и изследователите от няколко региона в Африка, Южна Америка и Югоизточна Азия това е голям проблем.

Според президента на Microsoft Брад Смит ерата на изкуствения интелект може да задълбочи изоставането на Африка. В Кения например стартъпи като Qhala разработват AI модели на африкански езици, но без местни центрове за данни те са принудени да наемат капацитет на чуждестранни сървъри. За сравнение, само Институтът Кемпнер на Харвардския университет разполага с повече изчислителна мощност от всички AI съоръжения в Африка, взети заедно.

Подобно неравенство има неблагоприятни последици за технологично слабите държави.

В Аржентина например учените се оплакват от редовното изтичане на най-добрите студенти към САЩ и ЕС, за да получат достъп до изчислителна мощ. Проблемът не е само технически, тъй като без достъп до AI центрове за данни държавите се лишават от иновации, инвестиции и таланти. Например, някои държави се въздържат от сътрудничество с Китай, за да избегнат натиск от страна на САЩ.

Обратното обаче също е вярно – в Африка политиците водят преговори с Huawei за преустройство на съществуващите центрове за данни, за да се настанят китайските ускорители, в опит да се прекъсне зависимостта им от базираната в САЩ Nvidia. Както посочват изследователите, в недалечно бъдеще производителите на компютри могат да придобият влияние, сравнимо с това на доставчиците на петрол.

За да преодолее цифровото разделение, Индия субсидира създаването на своя собствена суверенна инфраструктура за изкуствен интелект, Бразилия възнамерява да отдели 4 млрд. долара за подобни задачи, а Европейският съюз се готви да инвестира 200 млрд. евро. В Африка местните предприятия насърчават проект на стойност 500 млн. долара за изграждане на 5 центъра за данни, въпреки че дори това ще задоволи само част от търсенето.

Ако някога цифровото разделение се е изразявало в неравен достъп до телефонни линии или интернет, то сега става въпрос за това кой контролира AI инфраструктурата или разпределението на доставките на нейните компоненти. Разделението е не само технологично, но и икономическо и дори политическо.