Носталгията се превърна в наркотик: AI създаде перфектното минало, което никога не е съществувало

През последните месеци в социалните мрежи набира популярност нов формат видеосъдържание, създадено изцяло от изкуствен интелект. Става дума за кратки клипове, стилизирани, представящи 80-те и 90-те години на миналия век, в които изкуственият интелект рисува измислени сцени от уж „по-добрия живот“ в миналото. Тези клипове се разпространяват от десетки акаунти и бързо събират аудитория, потапяйки потребителите в едно илюзорно минало, което никога не е съществувало.

Един от въпросните видеоклипове показва млади хора с бухнали прически, които разказват на зрителя, че преди 40 години не е имало Instagram и всички деца са играли навън до тъмно.

В други видеоклипове героите ядат пица в търговски център и се вайкат как в бъдещето (тоест през 2025 година) „моловете вече не са толкова оживени“. Сюжетите са прости и повтарящи се, но именно тази простота създава ефекта на масова ангажираност: зрителите виждат едно утопично минало, лишено от проблемите на настоящето.

За разлика от класическата интернет носталгия, която десетилетия наред живееше под формата на компилации „само децата от 90-те ще си спомнят“ или фестивали като „Когато бяхме млади“, новата тенденция отива още по-далеч. Тези видеоклипове не просто припомнят миналото, те го издигат в култ, приписвайки черти на десетилетия, които никога не са съществували. За някои това е романтизирана „златна епоха“, за други – удобно бягство от тревогите на съвременността в дигитална утопия.

Образът на 80-те години на миналия век е особено експлоатиран. Мъже с дънки с висока талия и момичета с лакирани прически предлагат на зрителите да се „върнат“ в годината на филма „Goofballs“ или в епохата на търговските центрове, изпълнени с шум и светлини. Такива видеоклипове са придружени от забавени версии на саундтракове от стари игри и филми, което им придава преднамерено хипнотичен и дори сектантски тон.

Феноменът не се ограничава само до естетиката. Изследователите отбелязват, че масовата жажда за изкуствено създадени идилии подхранва реакционни настроения.

Историята многократно е била свидетел на политическия култ към „завръщането“ – от лозунгите от ерата на Роналд Рейгън до съвременните призиви „Да направим Америка отново велика“. Използването на образи от миналото за оправдаване на авторитарни идеи превръща носталгията в опасен инструмент, който заличава реалните социални проблеми.

В същото време самите създатели на подобни видеоклипове изобщо не крият целта си. В общностите на Discord носталгията е една от най-доходоносните теми, наред с мотивационните и финансовите видеоклипове. Авторите открито търсят редактори за видеоклипове от типа „Добре дошли отново“, като смятат тези формати единствено за начин за печелене на пари. Един от най-забележителните играчи в тази област е акаунтът в Instagram „purestnostalgia“, който принадлежи на млад мъж на име Джош Кроу. В профила си той посочва, че живее в Бали и е „в процес на превръщане в милиардер“.

По този начин изкуственият интелект днес не само бълва хиляди кратки видеоклипове, но и дава тон на цяла тенденция в масовата култура, където въображаемото минало се използва като средство за бягство от настоящето. За зрителите то е илюзия за „по-прости времена“, за авторите е източник на доходи, а за обществото като цяло е сигнал за това колко дълбоко технологиите могат да повлияят на възприемането на реалността и на политическия климат.