Творческият директор на Dispatch е негативно настроен към използването на изкуствен интелект в игрите

Има нещо много погрешно в начина, по който изкуственият интелект навлиза в живота ни. Хората не го искат, работещите в различни сфери не го искат. Но той бива налаган насилствено отгоре. И разбира се чрез някакви силно идеологизирани и фалшиви постулати за доброто на човечеството и подобни.

Конкретно за гейм индустрията, хората са особено чувствителни. Видяхме го за последно в случая с последния Call of Duty. Някой би си казал: „Какво пък толкова?! Дреболия, хайде сега“. Да, де. То така се започва. Така че реакцията на геймърите, ако ще и да изглежда преекспонирана, тя е проактивна и навременна. Но не са само геймърите, които често се изказват негативно към навлизането на изкуствения интелект в територията им, а също и разработчиците. За последно го направи творческият директор на Dispatch Ник Хърман.

Той счита, че изкуственият интелект не може да произведе същите резултати, като хората в различни етапи от разработката на една игра. Като например в озвучаването на персонажите, като дава пример с актьорите от AdHoc. Хърман дава пример с актьора Джефри Райт, станал известен с ролята си в Westworld. В Dispatch, той играе Чейз.

„Няма изкуствен интелект, който да направи това, което той направи“, коментира Хърман. „Той внесе нещо в този герой, което не очаквахме. Неговото представяне, това на Аарън и на целия ни актьорски състав допринасят за представянето и издигат материала по начин, който просто не може да се постигне (с изкуствен интелект)…Така че, честно казано, изкуственият интелект може да е добър като производствено решение, но не и като творческо. Би било творческо, ако нямате каквато и да е креативност в себе си“.

„Каквото и да правим, то трябва да свързва“, продължава Хърман. „То трябва да е създадено от хора. Трябва да се свързва с хората. Гледаме това, което прави изкуственият интелект. Следим ситуацията около него, както всички други. Но сякаш си има сериозни проблеми, опитвайки се да бъде достатъчно добър в нещо. А „достатъчно добре“ за нас е враг“.

“А и ние не сме от хората, които стават сутрин и си казват: „Хей, какво ли би се получило, ако направим това и това с по-малко хора? Колко е най-малкия брой хора, с които може да го постигнем?“. Това въобще не е нещо, което ни занимава. И със сигурност няма да обвиняваме никого за решенията, които те вземат. За нас, поне за момента, технологията няма голям смисъл“. За съжаление, издателите не мислят, като разработчиците. Техният интерес е в тримесечните отчети и докладите за полугодието, задоволяването на инвеститорския интерес, а не този на геймърите. Хърман не е единственият представител на гейм индустрията, който се изказва негативно спрямо входа на изкуствения интелект тук.

В края на март, Дейвид Rez Греъм, дългогодишен служител на ЕА заговори за „смъртта на изкуството“ заради изкуствения интелект.

“Наемате хора заради находчивостта им. Заради способността им да разчупват рамките. Къде се вписва изкуственият интелект в това уравнение? Изкуственият интелект е нещо изцяло деривативно. По дефиниция просто той си е такъв. Обучаван е на огромна база от данни. И извлича отговори от данните. Той не създава, а съединява. Това е което прави. Намира връзки. И това е изключително полезно. Наистина е нещо добро. Но няма общо с творчеството. Той няма да ви създаде Into The Spider-Verse. Точно този артистичен стил”, коментира той по време на GDC 2025.

Вероятно си спомняте и стачката на актьорите, озвучаващи гейм персонажи, която продължи няколко месеца. По време на GDC 2025 пък, анкета сред разработчици относно ползите от изкуствения интелект в гейм индустрията показва, че едва 13% от анкетираните виждат в технологията такава. За негативите от влизането на технологията в сектора и кой има полза от това, обясни Саманта Беар. Гласът зад Карлак в Baldur’s Gate 3 заяви през март, че издателите ще използват изкуствения интелект на всяка цена.

„Имаме индустрия, съставена от изключително артистични хора, които са призовани да правят това, което правят. А след това имате и хората с парите. Които не играят игри. Които гледат на това (изкуствения интелект – б.а.), като на лесен начин да си възвърнат инвестицията. Много е трудно да преговаряш с хора, които са толкова диаметрално далеч разположени спрямо теб“, сподели Беар за EDGE. „Това е наистина неприятна ситуация, в която творците се борят за роля, докато тези, които притежават властта приоритизират финансовата изгода“.