Шумoтевицата около ИИ намалява – анализаторите виждат аналогия с железниците от началото на 19-и век

Изглежда, че за технологичните компании от Силициевата долина, работещи в областта на изкуствения интелект не настъпват най-добрите времена. Това е така, защото все повече инвеститори в индустрията се съмняват в способността на изкуствения интелект да им донесе огромните печалби, към които се стремят.

От достигането на най-високата си стойност през миналия месец цените на акциите на компаниите в тази сфера са спаднали с 15%.

В този контекст все повече експерти поставят под въпрос ограниченията на големите езикови модели (LLM), които са в основата на инструменти като ChatGPT. Към момента големите технологични компании са похарчили десетки милиарди долари за създаването на различни LLM и различни инструменти с изкуствен интелект, базирани на тях, а прогнозите за бъдещите разходи изглеждат още по-впечатляващи. Въпреки това най-актуалните статистически данни сочат, че само 4,8% от компаниите в САЩ използват ИИ за създаване на стоки и услуги, в сравнение с 5,4% в началото на годината. Очаква се броят на компаниите, използващи ИИ да се удвои през следващата година, но това не е достатъчно.

Случващото се с ИИ-технологиите може да се опише с термина „hype cycle“, който е популяризиран от Gartner и е добре познат в Силициевата долина.

След пускането на пазара на обещаваща технология започва период на ирационална еуфория и свръхинвестиране, последван от сериозен спад. Това води до безпокойство сред участниците на пазара и инвеститорите поради твърде бавното възприемане на технологията и трудностите при реализирането на печалби. В крайна сметка обаче технологията се възприема в голям мащаб, подхранвана от огромните първоначални инвестиции и създадената от тях инфраструктура.

Началният етап на технологично развитие, съпроводен с огромни инвестиции със сигурност е полезен, както доказват примерите от миналото.

През 19-и век Великобритания е обхваната от железопътна треска и в преследване на високи печалби инвеститорите влагат огромни суми в отрасъла, като по този начин създават балон на фондовата борса. Следва срив, след който железопътните компании използвали набраните в първия етап пари, за да построят железница, свързваща много общини. Това спомогнало за трансформирането на икономиката и насърчило развитието на железопътния транспорт.

Историята на интернет следва подобен модел. През 90-те години новата технология предизвика еуфория и футуролозите прогнозираха, че само след няколко години хората ще пазаруват онлайн. През 2000 година пазарът се срина, което доведе до фалит на много интернет компании по света. Дотогава обаче телекомуникационните компании вече бяха инвестирали милиарди долари в полагането на оптични кабели, които по-късно се превърнаха в гръбнака на инфраструктурата на съвременния интернет, който познаваме днес.

Въпреки, че в областта на ИИ все още не е настъпил такъв срив, някои експерти са уверени в бъдещото глобално господство на изкуствения интелект.

„Бъдещето на ИИ ще бъде същото като на всяка друга технология. Ще има скъпо строителство на гигантска инфраструктура, след това огромен спад, когато хората осъзнаят, че не знаят как да използват ИИ продуктивно и после бавно възраждане, когато го разберат.“

казва икономическият анализатор Ноа Смит

Възможно е областта на ИИ да се развие по различен начин. От няколко десетилетия насам изкуственият интелект преминава през периоди на възход и упадък, с възходи и падения за изследователите и инвеститорите. През 60-те години на миналия век около ИИ се вдигна много шум, включително и благодарение на представянето на Elise – първата версия на чатбот. След това настъпи затишие в продължение на няколко десетилетия до появата на генеративните инструменти през 2020 година.

Има много други технологии, които са успели да избегнат цикъла на шумотевицата. Например облачните технологии преминаха от появата си до масовото приемане в сравнително права линия, без значителни възходи и падения. Слънчевата енергия и социалните мрежи се развиха по подобен начин. В същото време има много технологии, които след като са преодолели първия етап на възход са достигнали точката на спад, но не са навлезли в живота на хората по света – поне все още не. Web3 или въглеродните нанотръбички са ярки примери за такива технологии. В миналото също така се прогнозираше, че всеки ще има 3D принтер у дома си и технологията за 3D печат ще стане част от ежедневието ни, но и това не се случи.

Проучването установява, че само малка част от иновативните технологии следват „hype cycle“.

Приблизително само 1/5 от тях преминават от иновация към бърз растеж, спад и по-нататъшно широко разпространение. Много от технологиите стават повсеместни без такива скокове. В други случаи технологиите преминават от бърз растеж към срив и никога не се връщат обратно.

В случая с изкуствения интелект той все още може да предизвика революция, ако някои от технологичните гиганти постигнат пробив в тази област и предприятията и компаниите успеят да осъзнаят ползите, които предлагат технологиите, базирани на изкуствен интелект. Една от най-важните задачи в момента за разработчиците е да покажат, че ИИ наистина има какво да предложи на реалната икономика.