12 часа работа на ден, без почивни дни: бумът на изкуствения интелект създава нова брутална работна култура

В сърцето на технологичната индустрия — Сан Франциско — се оформя нова и тревожна реалност: служители в AI стартъпи работят по 12–16 часа на ден, често без почивни дни, водени от комбинация между страх, амбиция и усещането, че пропускането дори на един уикенд може да означава изоставане в надпреварата.

Истории от сектора описват основатели, които не са почивали от месеци, служители, отказали се от социалния си живот, и програмисти, които буквално живеят в офисите си. Някои дори свалят обувките си и работят по чехли, защото прекарват там по над 12 часа дневно.

„Ако отидеш в кафене в неделя, всички работят“, разказва Санджу Локухитиге, съосновател на AI стартъпа Mythril, който се премества в Сан Франциско, за да бъде по-близо до индустрията. Той работи седем дни в седмицата по около 12 часа дневно. „Понякога програмирам цял ден. Нямам баланс между работа и личен живот“, признава той.

Живот и работа на едно място

Друг служител описва още по-екстремна ситуация — стартъп, чиито основатели живеят и работят в малък апартамент, използван като офис, от 9 сутринта до 3 през нощта. Почивките са само за доставки на храна или сън, а излизането навън се случва единствено за цигара. „Чувал съм за културата 996 (става въпрос за работа от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата или по 72 часа седмично), но това е още по-лошо — по 16 часа работа на ден“, казва той.

Терминът става известен първо в китайската технологична индустрия, където много компании — включително големи имена — насърчават или неофициално очакват подобно натоварване, особено в стартъпи и бързо растящи фирми.

Културата на свръхработа не е нова за стартъпите. Още преди десетилетие индустрията беше известна с т.нар. hustle culture — непрекъснато усилие, висока енергия и стремеж към растеж на всяка цена. Но според наблюдатели през последната година нещо се е променило.

Еуфорията около изкуствения интелект — и огромните инвестиции в него — върви ръка за ръка с тревожност. Служителите не само създават бъдещето, но и се питат дали в това бъдеще ще има място за тях.

Страхът от AI вече е реален

Големите технологични компании също засилват напрежението. Ръководители като Марк Зукърбърг и Илон Мъск открито заявяват, че изкуственият интелект може да замени част от инженерите, особено на начални позиции. Те призовават служителите да бъдат по-ефективни и „екстремно работливи“, докато вълни от съкращения увеличават несигурността.

През 2025 г. около 250 000 технологични работници по света са загубили работата си, показва анализ на RationalFX, като AI често се посочва като фактор.

„Преди пет години софтуерните инженери можеха почти да диктуват условията“, казва Майк Робинс — коуч, работил с компании като Google, Microsoft и Salesforce. Днес балансът на силите се измества към работодателите. „Когато компаниите не се страхуват, че ще загубят служители, започват да изискват повече.“

Робинс отбелязва и друга промяна: теми като бърнаут и благосъстояние вече не са приоритет. Вместо това лидерите искат съвети как да се справят с промяна, несигурност и разрушителни технологии.

Инвестиции растат, сигурността намалява

Парадоксално, докато инвестициите в AI достигат рекордни нива, служителите усещат недостиг и несигурност. „Много хора се питат дали ще имат работа след три години“, казва софтуерният инженер Кайл Финкен от Mintlify.

Въпреки страховете, той описва периода като изключително креативен. Част от служителите работят повече не само заради натиск от работодателите, а защото са увлечени от новите технологии. Ръководителят на стартъп акселератора Y Combinator Гари Тан например се похвали, че е прекарал 19 часа без прекъсване, експериментирайки с AI инструменти.

Но дори оптимистите признават: „Това определено не е ера на самодоволство.“

Защо хората работят толкова много

Една от причините е скоростта на технологичните промени. Само за няколко дни могат да се появят нови инструменти, които променят конкурентната среда. Пропускането на уикенд означава риск да изостанеш.

Друг фактор е страхът от безработица. „Никой вече не наема начинаещи програмисти“, казва Локухитиге. За да получиш работа, трябва да покажеш нещо впечатляващо — нов продукт или значимо решение.

Данните потвърждават тенденцията. Обявите за начални позиции в технологичния сектор са намалели с една трета от 2022 г., докато тези, изискващи поне пет години опит, са се увеличили.

Предупреждение за цялата икономика

Икономистите все още спорят дали AI ще унищожи работни места или просто ще ги промени. Но има консенсус, че началните позиции вече са силно засегнати.

Изследване на Станфорд показва значителен спад в заетостта при младите специалисти в индустрии, изложени на AI, като предупреждава, че това може да е „канарче в мината“ за останалата икономика. Главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей дори прогнозира, че до пет години половината от началните позиции в офис професиите могат да изчезнат.

Международният валутен фонд също предупреждава, че около 60% от работните места в развитите икономики ще бъдат засегнати или трансформирани от изкуствения интелект — „като цунами върху пазара на труда“.

В Сан Франциско ефектите вече се виждат: шофьорите на Uber се конкурират със самоуправляващи се автомобили, баристи се заменят от роботизирани кафемашини, а цели професионални услуги около технологичния сектор страдат от съкращения.

От модел за подражание до предупреждение

Дълго време Силициевата долина беше модел за бизнеса по света — от неограничените отпуски до безплатната храна в офисите. Но според експерти това се променя.

„Имаше идеализация на технологичната индустрия. Част от това вече изчезна“, казва Робинс.

Днес секторът може би не показва как трябва да работим — а какво ни очаква.

Нарастващата тревожност, свръхнатоварването и опитите на служителите да компенсират несигурността могат да бъдат ранно предупреждение за бъдещето на труда в много други индустрии.