Изненадващо откритие: грешка в гените преди 700 милиона години е довела до появата на човешкото съзнание

Преди седемстотин милиона години на Земята се появило удивително за тогавашните стандарти същество, което имало горна и долна, предна и задна част. Тази адаптация полага основите на структурата на тялото на повечето сложни животни, включително и на човека. Еволюционисти-биолози от Испания са открили над 7000 групи гени, които водят началото си от това двустранно симетрично същество. Около половината от тези древни гени впоследствие са били използвани от животните за развитието на специфични части на тялото. Но най-вече на мозъка и репродуктивните тъкани.

Екип от учени от Центъра за геномно регулиране в Барселона публикува статия, чийто главен герой е прародител на многоклетъчните животни. Именно той е развил предно-задната ос на тялото. Това същество най-вероятно е живяло на морското дъно и е било последният общ представител на огромната група двуклетъчни, или билатерианци. Към нея принадлежат почти 99% от всички вече описани видове животни, пише Phys.org.

Авторите на статията са изследвали 20 различни вида двуутробни животни, включително хора, акули, еднодневни мухи, многоножки и октоподи. И установяват, че към днешна дата над 7000 генни групи могат да бъдат проследени до този последен общ прародител на двуутробните. Интересното е, че около половината от древните гени са били приспособени по време на еволюцията за други цели, въпреки че древните гени обикновено извършват фундаментално важна работа в организма.

Внимателните анализи показаха, че причината е поредица от щастливи „copy-paste грешки“, възникнали по време на еволюцията на двуутробните. Така например в началото на историята на гръбначните животни група тъканно-специфични гени възникват при случайно дублиране на целия геном. Едното копие е отишло за осигуряване на основните функции на организма, а второто копие е било използвано като суров материал за една съвсем иновативна еволюция.

В частност специализацията на древните гени е положила основите за развитието на сложната нервна система. При гръбначните животни например учените откриха гени, отговорни за производството на миелиновите обвивки около нервните клетки. Те са направили възможно бързото предаване на нервните сигнали. При хората пък откриха гена FGF17, който играе важна роля за запазване на когнитивните функции в напреднала възраст.

Изследвайки еволюцията на видовете на тъканно ниво, учените показаха, че промените в използването на гените в различни части на тялото играят важна роля за появата на нови и уникални черти при животните. С други думи, когато гените започнат да действат в определени тъкани, това води до развитието на нови свойства и способности.

„Тази работа ни накара да преосмислим ролите и функциите на гените. Тя показа, че гените са от решаващо значение за оцеляването и след като са се запазили в продължение на милиони години, могат лесно да придобият нови свойства по време на еволюцията“,

казва професор Мануел Иримия, един от авторите на научната работа.