Изобретателят на литиево-йонната батерия Джон Гудинаф почина на 100 годишна възраст

Джон Гудинаф, изобретателят на литиево-йонната батерия, която захранва различни устройства от ежедневието ни – от мобилни телефони до електрически автомобили, почина в дом за възрастни хора в Остин, Тексас на 100 годишна възраст. Следващият месец той щеше да отпразнува 101-ия си рожден ден.

Роден в Йена, Германия на 25 юли 1922 година, Гудинаф е второто от четирите деца на Ервин и Хелън Гудинаф. Като бебе той пристига в САЩ, след като баща му приема преподавателско място в Йейл.

Като тийнейджър Джон Гудинаф избира латински и гръцки език, за да прикрие слабостта си в английския и се съсредоточава върху математиката в училището в Гротон, Масачузетс. След това получава стипендия за Йейл, където запипсва математика и работи на няколко места, за да плати за образованието си. През 1943 година той е призован за активна служба във военновъздушните сили на армията. След това получава стипендия за изучаване на физика в Чикагския университет, където завършва магистърска и докторска степен.

Литиево-йонната батерия

В началото на кариерата си Гудинаф работи по създаването на основите на използването на RAM паметта в компютрите в лабораторията „Линкълн“ на Масачузетския технологичен институт. Тъй като обаче федералното финансиране на проекта пресъхва, той се премества в Оксфорд, където преподава в химическа лаборатория и започва работа върху батериите.

Приблизително по същото време Exxonn патентова първата акумулаторна батерия, създадена от британския химик Стенли Уитингам, който използва литий за анод и титанов дисулфид за катод. Батерията на Уитингам произвежда високо напрежение, но се запалва или експлодира при презареждане.

Гениалността на Гудинаф се изразява в използването на слоеве от литиев и кобалтов оксид за катода, което създава ‘джобове“ за протичане на литиевите йони и прави батерията по-малко нестабилна. Изобретението става възможно след 4 години усилена работа. Все пак Оксфордският университет не се интересува от патентоването му и правата са прехвърлени на британска организация за изследване на атомната енергия.

Нобелова награда за химия 97 години

Междувременно Акира Йошино в Япония подобрява анода на батерията, като използва графитен въглерод и премахва чистия литий, като вместо това се използват само литиеви йони, които са по-безопасни.

През 1991 година Sony комбинира катода на Гудену с анода на Йошино, за да създаде първата в света литиево-йонна (Li-ion) батерия, която през годините е усъвършенствана допълнително, за да захранва преносими устройства и електрически превозни средства.

Тъй като приносът му никога не е бил патентован, Гудинаф никога не е получавал пари за работата си, въпреки че тя се използва практически във всяко домакинство по света. През 2019 гoдина на 97-годишна възраст той споделя наградата от 900 000 долара за Нобелова награда за химия с Уитингам и Йошино.

Въпреки това Гудинаф участва активно в научните изследвания в Университета в Остин, Тексас, където работи от 1986 година насам. Интересно е, че той също така е допринесъл за разработването на катоди от литиево-железен фосфат (LFP), които сега са предпочитани пред никеловите и кобалтовите катоди поради това, че са по-устойчиви и евтини, съобщава The New York Times.

Последният проект на Джон Гудинаф е свързан с използването на електролити в твърдо състояние с литиеви или натриеви електроди, които могат да съхраняват огромни количества възобновяема енергия и да се зареждат за минути.

Увлечен от своите изследвания и работейки по идеи далеч отвъд обичайната пенсионна възраст, Гудинаф живееше живота си на 100 процента така както искаше.