ИИ-браузърите се оказаха удобни за безплатен достъп до платено съдържание

OpenAI вече пусна Atlas — уеб-браузър, задвижван от изкуствен интелект, предлагащ възможности, подобни на тези на вече пуснатите Perplexity Comet и Microsoft Edge. Проектирани да трансформират начина, по който хората взаимодействат с интернет, тези браузъри се оказват удобни инструменти за свободен достъп до ограничено, платено съдържание.

AI-браузърите се отличават от традиционните като Chrome и Safari по своите агентоподобни възможности – способността да изпълняват сложни, многоетапни задачи. Columbia Journalism Review също така отбелязва, че те поставят нови предизвикателства пред медиите: издателите все по-трудно контролират достъпа до съдържанието си. Например, Atlas и Comet върнаха пълния текст на дълга статия от MIT Technology Review, която би трябвало да е достъпна само за платените абонати. Междувременно, в стандартните интерфейси на услугите с изкуствен интелект ChatGPT и Perplexity отговориха на заявка за този материал, че издателят е блокирал достъпа до статията.

За уеб-сайтовете, ИИ-браузърите Atlas и Comet са неразличими от човека, използващ стандартен Chrome. Когато търсачките посещават сайт, те обикновено се идентифицират и могат да посочат целта на посещението си; AI-браузърите се показват в лог файловете като обикновени сесии на Chrome и блокирането им заплашва със сходни последици за потребителите на традиционен софтуер. В резултат на това издателите имат малка възможност да откриват, проследяват и блокират ИИ-агентите. Някои ресурси ограничават достъпа до платено съдържание, използвайки механизми от страна на клиента: пълният текст на съдържанието се изтегля, но се скрива зад изскачащ прозорец – не може да бъде прочетен от човек, използващ стандартни инструменти, но това не е проблем за Atlas и Comet. Донякъде е по-лесно за администраторите на ресурси, където проверката на достъпа се извършва от страна на сървъра: докато не бъдат проверени идентификационните данни на потребителя — пълният текст на съдържанието не се изпраща до браузъра.

OpenAI уверява, че не обучава своите големи езикови модели върху съдържание, преглеждано от потребителите в Atlas, освен ако потребителят не е активирал настройката „памет на браузъра“ (browser memories). За обучението не се използва и съдържанието на страниците, достъпът до който е блокиран за търсещия робот на ChatGPT, но чатботът все още „запомня ключови детайли от разгледаното от потребителя съдържание“, така че няма абсолютна яснота и в двата случая. Интересното тук е, че Atlas избягва да работи със съдържание, принадлежащо на компании, съдещи OpenAI. По-конкретно, компанията е избрала да не съставя резюмета на съдържание от един от уебсайтовете на Ziff Davis или New York Times, а преработва съдържанието им от косвени източници и от сайтове, с които OpenAI има лицензионни споразумения.

Но дори и с всички тези предупреждения, за издателите става все по-трудно да защитят своите активи от достъпа на ИИ-системите. И ако AI-агентите вече бъдат внедрени повсеместно, издателите ще се нуждаят от по-ясна и по-точна информация за това как и кога до тяхното съдържание действително се осъществява достъп и се използва.