ИИ-мозъчните импланти могат да застрашат психическата неприкосновеност на хората, така че ООН настоява за строги правителствени регулации

ООН изрази загриженост относно напредъка на невротехнологиите, които са потенциално вредни за хората и по-специално имплантирането на AI-чипове в човешкия мозък. Тази технология може да наруши психическата поверителност на хората, давайки на AI достъп до техните мисли и способността за манипулиране на мозъчните механизми. Ето защо е необходимо внимателно държавно регулиране на тази сфера.

„Това е като да поставиш невротехнологиите върху стероиди“ — каза Мариаграция Скуициарини (Mariagrazia Squicciarini), икономист в ООН по въпросите с образованието, науката и културата.

Тъй като AI се разширява в областта на невротехнологиите, той ще се нуждае от държавна регулация. Според Габриела Рамос, помощник-генерален директор на ЮНЕСКО за социалните и хуманитарни науки, тази технология има широкообхватни и потенциално вредни възможности. „Ние сме на път към свят, в който алгоритмите са в състояние да дешифрират умствените процеси на хората и директно да манипулират мозъчните механизми, които са в основата на техните намерения, емоции и решения“ — каза Рамос.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш (Antonio Guterres) смята, че тази технология се развива с огромна скорост и въпреки че може да промени живота на човек към по-добро, нейното практическо прилагане може да има и неприятни последици. Пример за това е Хана Галвин (Hannah Galvin), която е жена с епилепсия и има невротехнологично устройство, инсталирано в мозъка ѝ за откриване на пристъпи и предупреждаване на пациента кога да легне. Устройството в крайна сметка влоши живота на Галвин, която каза, че има до 100 пристъпа на ден, така че устройството работи постоянно. „Струваше ми се, че има някой в ​​главата ми и това не бях аз. И ставах все по-депресиран. Изобщо не ми хареса“ — каза Галвин, който в крайна сметка премахна устройството.

Въпреки това си струва да се има предвид, че съществуват и някои положителни аспекти в използването на AI в невротехнологиите. Такива решения биха могли да помогнат за лечението на различни невродегенеративни заболявания, включително болестта на Паркинсон, както и да направят живота по-лесен за хората с трайна загуба на паметта или такива, страдащи от тежки мозъчни травми. Според Скуициарини тази технология може да бъде фантастична за други хора, позволявайки на слепите да виждат или на парализираните да ходят.

В новия технологичен свят, където невротехнологиите стават все по-популярни, е важно да се претеглят всички възможни ползи и рискове. В края на краищата, тези нововъведения не само са в състояние да улеснят живота на хората, но и представляват потенциална заплаха за правото на всеки човек на личен живот и неприкосновеността на мисълта му.

„Невротехнологията може да помогне за решаването на много здравословни проблеми, но също така може да получи достъп и да манипулира мозъците на хората, както и да получи информация за нашата личност и емоции. Това може да застраши нашите права на човешко достойнство, свобода на мисълта и неприкосновеност на личния живот“ — каза генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азулай (Audrey Azoulay) през юни, предлагайки обща етична рамка за подобни технологии на международно ниво.

Едно от основните предизвикателства пред развитието на невротехнологиите е потенциалната злоупотреба. Според експерти и служители, съществува риск тези технологии да бъдат използвани за незаконно наблюдение и манипулация. Това подчертава необходимостта от внимателен контрол и държавно регулиране на тази област.