Икономиката на страха: по какъв начин коронавирусът ще промени бизнеса и потребителите

Пандемията от коронавируса може да промени цели сектори на икономиката и моделите на поведение както на компаниите, така и на потребителите. Преходът към онлайн шопинг може да стане дългосрочен тренд, както и прехвърлянето на служителите към отдалечена работа от вкъщи или от друго място.

На световната икономика най-голямо влияние оказва броят на хората, които се страхуват от новия коронавирус COVID-19, а не броят на заразените. Страхът променя поведението на хората. Той променя поведението и на тези, които вземат решения. Страхът от коронавируса променя търсенето и предлагането в света на световната икономика.

На предлагането оказва влияние намаляването и спирането на някои производства в Китай, което намалява и световното производство като цяло. Към днешен ден делът на Китай в световната промишленост достигна 25%. През 2003 година, когато се появи атипичната пневмония, този дял на КНР бе едва 11%. Днес Китай е важно звено в глобалната верига от доставки. По този начин спирането на китайското производство намалява цялостната икономическа активност в света и оказва влияние на производителността на много други компании, които също участват в единната световна верига за доставки.

Разбира се, бизнесът има запаси. През времето на празнуване на китайската Лунна нова година, компаниите използващи китайски компоненти използваха предварително подготвените си за този период от време запаси. В подобни ситуации не е изключена възможността за някой да промени до известна степен изградената вече верига за доставки, но търговската война между САЩ и Китай показа, че за това е необходимо много време, понеже по времето на този конфликт почти никакви промени в това отношение нямаше. Осигуряването на по-солидни запаси може да смекчи влиянието на спрялата работа в Китай, но не може изцяло да компенсира негативния ефект.

От друга страна, технологиите могат значително да смекчат част от възникналите от коронавируса проблеми. Никои могат да работят от домовете си – икономистите например. Тоест немалка част от световната икономика може да работи дори и в условие на пандемия и строга карантина. Това няма да отмени негативния ефект, но сериозно ще го намали – нещо, което бе невъзможно преди години, когато технологиите не бяха развити така добре.

А какво става с търсенето? Страхът от заразяване намали търсенето на редица услуги. Видяхме че в Китай хората спряха да посещават търговските центрове, кината и т.н. Търсенето на оферти за пътешествия и круизи тотално спря. А търсенето на мрежови компютърни игри нарасна с 40% изчислено на годишна база. Хората, които непрекъснато стоят затворени в домовете си по някакъв начин трябва да се разсеят, забавляват и да отвлекат за малко мислите си от новия коронавирус.

Онлайн икономиката може да предложи всичко това. Именно тази е разликата в сравнение с времената, когато върлуваше атипичната пневмония. Ръстът на онлайн пазаруването намалява влиянието на епидемията върху търсенето. Ефектът така или иначе е негативен, но той е по-слаб в сравнение с миналите години благодарение на Amazon, Netflix и онлайн игрите. В тези условия силно влияние на успеха на една компания оказва стоката с която тя търгува. Луксозните брандове ще пострадат. Техните стоки се купуват лично, а не по интернет. Покупките от този род са от типа „шопингът като отдих“. Самото отиване в луксозния магазин е част от удоволствието от покупката. Но за базовите стоки, онлайн покупките могат да се превърнат в дългосрочен тренд.

За развиващите се пазари ефектът от новия коронавирус се изразява в намаленото търсене на ресурси. Намаленото търсене на суровини като мед например, може да донякъде да възвърне загубите след възстановяване на производството. Това „натрупано“ търсене ще удържи цените в бъдеще в общоприетите граници. Но с енергийните ресурси нещата съвсем не са толкова опростени. Отмененият полет си остава отменен. А Китай е един огромен и неособено ефективен консуматор на ресурси. Намаляването на БВП на Китай само с $1 на човек от населението на страната има далеч по-тежки последствия за глобалното търсене на ресурси, отколкото да кажем аналогичното намаление на БВП с $1 на човек във Великобритания.

Това е важно и за световната инфлация. Крайният резултат от пандемията се очаква да стане понижаването на глобалната инфлация. Тук се проявява ефектът, че пониженото търсене на даден ресурс не води до понижаването на неговата цена. По-малкото търсене на услуги (например при хотелите) също не води до повишаване на цените в краткосрочна перспектива. На теория, проблемите във веригите за доставки би трябвало да доведат до повишаване цените на крайните стоки. Но бизнесът обикновено не бърза да качва цените на стоките, ако проблемите с доставките са временни. Ако дадена компания предполага, че новия коронавирус ще създава проблеми за около месец-два, то тя едва ли ще започне да огорчава потребителите като вдигне цените през това сравнително кратко време.

Да отбележим, че с развитието на търговската война между САЩ и Китай американските компании не вдигнаха продажните цени, за да покрият новите мита. Но COVID-19 може да направи дългосрочни промени в икономиката. Има надежда, че епидемията ще започне да отслабва след няколко седмици. И когато пандемията бъде отменена, страхът от вируса също ще започна да спада. От цялата ситуация могат да се направят три очевидни и дългосрочни изводи.

Първо: Намери се слабо място в глобалните вериги за доставки. Бързото развитие на технологиите вече подтикваше производството към локализация. Фабриката в Ню Йорк, в която работят предимно роботи вече без проблеми заменя фабриката в Шанхай, в която работят най-вече хора. Пренасянето на производството близо до потребителя значително намалява вредните емисии. Този процес на локализация вече вървеше по своя естествен път. А нарушаването на веригите на доставки заедно с въвежданите от Доналд Тръмп мита могат да ускорят този процес. А това означава, че след пандемията ще започнат да растат инвестициите в локалното производство веднага щом поточните линии бъдат настроени за роботизирана локална работа.

Второ: хората, на които се е наложило да работят отдалечено може да има хареса този вид работа. На практика те могат без проблеми да си работят и на брега на океана или морето. Едновременно с това компаниите могат изведнъж да открият, че техните специалисти и служители отлично се справят, когато работят отдалечено. Промяната на тези работни навици може рязко да промени търсенето на офисно недвижимо имущество. В крайна сметка, може да се окаже, че вместо компаниите да плащат големи наеми за офиси, могат да разпределят освободилият се паричен ресурс във вид на увеличение заплатите на своите специалисти. Това ще окаже силен и дългосрочен ефект на транспорта и на новите технологии и софтуер за отдалечена работа.

Третият дългосрочен ефект е в огромния ръст на онлайн покупките. Той и без това се наблюдаваше в повечето страни от целия свят. Само че хората, които свикнат към онлайн покупките по време на пандемията, може и да не поискат да да завърнат към старите методи на шопинг след нейното приключване. Важен момент тук е, че икономическите данни в тази ситуация могат да се окажат непълни, а статистиките да не могат да отразят всичко, което се случва в целия свят. А ако статистиките например, не оценят правилно онлайн продажбите, то потребителските разходи е възможно да се окажат по-малки, отколкото изглеждат за икономистите. А това означава големи промени.

Експертите на Bloomberg дадоха прогноза, че загубите на световната икономика от новия коронавирус се очаква да достигнат $2,7 трилиона. Пандемията вече парализира десетки ключови сектори: авиокомпаниите на практика нямат полети, търсенето на нефт намаля, а това срина неговата цена и се отрази пагубно на икономиките на редица страни; кризата в туристическия и хотелския сектор е тотална, спират редица производства, критично се променя логистиката. Но за разлика от другите ужасни икономически и финансови кризи, този път разполагаме с много добре развити информационни технологии, които ще изгладят негативните ефекти от настоящата криза.