Икономистът Стив Ханке заяви, че AI няма да унищожи по-голямата част от работните места, тъй като това струва повече, отколкото наемането на хора

Известен икономист заяви, че изкуственият интелект няма да унищожи по-голямата част от работните места в света, а аргументът му изглежда напълно логичен: това просто би било много по-скъпо, отколкото наемането на хора. Той също така смята, че именно тези разходи ще попречат на изкуствения интелект да се превърне в свободно достъпна „чудодейна машина“, която ще премахне нуждата от пари в обществото – визия, застъпвана от Илън Мъск.

Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета „Джонс Хопкинс“ и бивш старши икономист в Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън, не се поддава на голяма част от шума около изкуствения интелект – както на положителния, така и на отрицателния.

Едно от най-големите притеснения относно ИИ е влиянието му върху работните места. Вече станахме свидетели на десетки хиляди съкращения през последните няколко години, които бяха пряк или непряк резултат от тази технология, но Ханке заяви пред Business Insider, че пълният апокалипсис, който ще остави повечето хора без работа, е просто фантазия по една много практична причина.

„Бизнесът няма да уволни всички и да ги замести с ИИ“,

каза той, защото това би струвало на компаниите повече пари, отколкото наемането на хора.

Ханке заяви, че по същата причина идеята, че най-напредналият ИИ ще бъде безплатен за ползване и на практика почти безплатен за поддържане, никога няма да се сбъдне.

„Това убеждение се дължи на откъсване от реалността, както и на солидна доза идиотско икономическо мислене“, каза той. „ИИ е невероятно скъп; той изисква много ресурси“, добавя Ханке. „Той изисква огромни количества вода, електроенергия и физически капитал.“

Кои са шарлатаните и измамниците

Ханке насочи критиките си и към някои от така наречените „визионери“ в индустрията на изкуствения интелект, наричайки ги „шарлатани и измамници“. Той заяви, че когато те сравняват изкуствения интелект със софтуера, това е сравнение между „ябълки и портокали“, като се има предвид, че поддържането на изкуствения интелект изисква непрекъснати разходи, докато в повечето случаи софтуерът не генерира допълнителни разходи за клиентите след неговото разработване.

Що се отнася до това докъде ще стигне „революцията на изкуствения интелект“ и дали, или кога, балонът ще се спука, Ханке счита, че това ще се определи от „цената на оскъдните ресурси, които се поглъщат от изкуствения интелект“.

Поддръжниците на изкуствения интелект

Възгледите на професора контрастират с тези на евангелистите на изкуствения интелект, като шефа на Nvidia Дженсен Хуанг, които отдавна твърдят, че астрономическата цена на хардуера и операциите, свързани с изкуствения интелект, ще намалее с повишаването на ефективността.

Сумата, която се инвестира в изкуствения интелект и неговата инфраструктура, вече се измерва в стотици милиарди. Google и Tesla са две от компаниите, които харчат толкова много за тази технология, че току-що отчетоха отрицателни парични потоци – за Google това се случи за първи път, откакто компанията излезе на борсата преди повече от две десетилетия.

През юли основателят и най-големият акционер на SoftBank, Масайоши Сон, заяви, че разработването и внедряването на ИИ за обществото като цяло ще струва 5 трилиона долара годишно до 2040 г., но той беше категоричен, че няма балон в ИИ. Председателят на Adata, Чен Ли-бай, от своя страна заяви, че балонът в ИИ не бива дори да се обсъжда сериозно до 2040 г. или дори до 2050 г.

Мъск, от своя страна, смята, че хората трябва да спрат да спестяват за пенсия, тъй като „парите няма да имат значение“ след десетилетие или две, тъй като изкуственият интелект ще е отнел повечето работни места и всички ние ще живеем от универсален висок доход, разпределян от правителството.

Що се отнася до работните места, напоследък се появиха признаци, които подкрепят мнението на Ханке. Все повече компании, като Ford и Klarna, отново наемат съкратени работници, след като са установили, че системите, които са ги заместили, се представят по-лошо.

През юни беше съобщено, че множество проучвания показват, че все повече работодатели отново наемат работници за наскоро премахнати длъжности, след като са надценили увеличението на производителността и икономиите на разходи, които изкуственият интелект би донесъл – или, най-малко, съжаляват за взетото решение.