Има ли цензура в Уикипедия? Нейният съосновател потвърди за наличието на „черни списъци“

Как един спор за Уикипедия се превърна в политическа буря.

Съоснователят на Уикипедия Лари Сангър предизвика възмущение в консервативните среди в САЩ. В интервю за Тъкър Карлсън той заяви, че най-голямата онлайн енциклопедия използва черни списъци на медиите и ограничава консервативните източници.

В този списък са включени Breitbart, Daily Caller, Epoch Times, Fox News, New York Post и The Federalist, каза Сангър. „Те не могат да бъдат използвани като източници в Уикипедия“, казва той. Същевременно той посочи New York Times, Washington Post, CNN, GLAAD и ADL сред „автоматично одобрените“.

Оказа се, че в Уикипедия има специална страница „Reliable sources/Perennial sources„, в която подробно е описана надеждността на различните източници. Карлсън се чуди: „Защо никой не говори за това?“ Сангър отговаря, че това просто е неудобно за левите, затова те не го съобщават.

Клип от подкаста се разпространи в X (бившия Twitter), предизвиквайки реакция сред поддръжниците на Тръмп. Тексаският сенатор Тед Круз нарече Уикипедия „нагла пропаганда“, а консервативният активист Том Фитън нарече сайта „машината на левицата за очерняне на опонентите“.

Илън Мъск, който отдавна критикува Уикипедия, обеща да създаде „Грокипедия“, която ще бъде „огромно подобрение на Уикипедия“.

Сангер отговори, като каза, че се надява новият проект да не е толкова пристрастен, колкото самия Grok – чатботът с изкуствен интелект на Мъск, който преди това бълваше антисемитско и расистко съдържание.

В действителност ситуацията е по-сложна, отколкото я описва Сангер. Единствено Breitbart News е напълно блокиран – редакциите с линкове към него се отхвърлят автоматично. The New York Post и The Federalist са обозначени като „съмнителни“ източници и са разрешени в ограничени случаи. The Daily Caller и Epoch Times се смятат за „като цяло ненадеждни“, но могат да бъдат цитирани за „непротиворечиви самоописания“.

По отношение на Fox News Уикипедия изобщо не е взела решение. Общите новини на канала са обозначени като „крайно надеждни“, но политическите предавания, научните теми и токшоутата му се смятат за „като цяло ненадеждни“.

Това не е първият сблъсък на Мъск с Уикипедия. През 2023 г. милиардерът предложи един милиард долара, ако сайтът промени името си на неприлично. По-късно призова финансирането на проекта да бъде спряно, след като на страницата за него беше споменат жест, който беше сравнен с нацисткия поздрав при встъпването в длъжност на Тръмп през януари.

Вторият съосновател на Уикипедия Джими Уелс написа тогава, че Мъск изглежда недоволен, че Уикипедия не се продава. За разлика от Сангър, Уелс защитава сайта от обвиненията, че е твърде „прогресивен“, като казва, че той има дълга традиция в зачитането на свободата на словото.

Дори синът на президента Доналд Тръмп-младши се включи в критиките, като написа, че Уикипедия редовно очерня консерваторите с лъжи и клевети. Технологичният предприемач Дейвид Сакс добави, че цяла армия от леви активисти контролира биографиите и се противопоставя на разумните корекции.

Сакс също така отбеляза, че проблемът се изостря от факта, че Уикипедия често се появява на първо място в резултатите на Google и служи като надежден източник за обучение на AI модели. Самата фондация Wikimedia по-рано отбеляза, че всички големи езикови модели се обучават върху съдържанието на Wikipedia, която почти винаги е най-големият източник на данни.

Уикипедия описва този списък като „неизчерпателен списък на източниците, чиято надеждност и използване в Уикипедия често се обсъждат“. Това означава, че консенсусът относно надеждността на даден източник може да се промени и списъкът подлежи на актуализиране.