Интернет = кислород: Осъзнаваме ли степента на пристрастяването си и как да го намалим?

Толкова сме свикнали да сме свързани 24 часа в денонощието, че вече не можем да си представим живота си без интернет. Последните събития обаче ни карат да се замислим дали не сме прекалено зависими от глобалната мрежа. Нека да проучим защо прекалената зависимост от онлайн технологиите може да бъде опасна и как да намерим здравословен баланс между цифровия и реалния свят.

Когато обновяването се превърне в катастрофа

Представете си следното: събуждате се сутрин, готови да започнете новия ден, но компютърът ви отказва да се стартира. Звучи ли ви като началото на филм на ужасите? За съжаление това е реалността, с която се сблъскаха хиляди потребители на Windows през юли след неуспешната актуализация на CrowdStrike.

Принудителните актуализации: нож с две остриета

Автоматичните актуализации са предназначени да ни предпазват от уязвимости, но понякога самите те се превръщат в източник на проблеми:

• Прекъсване на работния процес: да речем, че работите по важен проект и системата внезапно решава да се рестартира, за да инсталира актуализации. Текстът, над който сте прекарали 2 часа изчезва в цифровата бездна. Важно е да знаете, че не всички програми имат функция за автоматично запазване.
• Възможност за повреда на системата в случай на неправилна инсталация: понякога актуализациите влизат в конфликт със съществуващ софтуер, което води до нестабилност на системата.
• Проблеми с драйверите: актуализациите могат да нарушат работата на периферните устройства, ако производителят не е пуснал навреме съвместими драйвери.

В случая с CrowdStrike хиляди компании, банки и медицински заведения бяха парализирани поради „син екран на смъртта“ при стартиране на системата. Авиокомпаниите бяха особено тежко засегнати, като само в САЩ бяха отменени повече от 2000 полета.

Други примери за широкомащабни смущения:

• Инцидент с Microsoft Exchange Server (2021 гoдина): уязвимост в популярния имейл сървър позволи на хакери да получат достъп до имейлите на хиляди организации по света.
• Прекъсване на работата на Facebook, Instagram и WhatsApp (октомври 2021 година): грешка в конфигурацията на DNS доведе до глобално прекъсване на услугите за няколко часа, което засегна милиони хора и предприятия.
• Атака на Colonial Pipeline (май 2021 година): Рансъмуер атака срещу най-големия тръбопровод в САЩ доведе до прекъсване на доставките на гориво по Източното крайбрежие.

Поуки

За да избегнат подобни ситуации в бъдеще, организациите трябва да помислят за:

• Създаване на резервни системи на алтернативни платформи (Linux, macOS): това ще позволи работата да продължи дори ако основната система има проблеми.
• Въвеждане на процедури за ръчно актуализиране на критични компютри: ИТ специалистите ще могат да контролират процеса и да избират оптималното време за актуализациите.
• Разработване на планове за бързо възстановяване при широкомащабни смущения: включващи редовни резервни копия на данните и тестване на процедурите за възстановяване.
• Използване на виртуализационни технологии за бързо внедряване на резервни системи в случай на голям срив.
• Внедряване на системи за мониторинг и ранно предупреждение: за откриване на потенциални проблеми, преди те да се превърнат в критични.

Съхранение в облак: неясни перспективи

Съхранението в облак изглежда удобно решение за съхранение на данни, но то има и своите подводни камъни:

Риск от изтичане на лична информация в случай на хакерска атака: дори големите компании не са застраховани от хакерски атаки.
Възможност за загуба на достъп до файловете в случай на проблеми с интернет: важни документи могат да се окажат недостъпни в критичен момент.
Заплаха от изтриване на данни от доставчика (напр. поради продължителна неактивност на акаунта): някои услуги автоматично изтриват неактивни акаунти, за да пестят ресурси.
Зависимост от политиките на доставчика: условията за ползване може да не се променят във ваша полза.

Трябва ли да се доверявате на облака?

През последните две години само от iCloud са изтекли 2,6 милиарда лични данни. Това поражда въпроса: наистина ли е безопасно да съхранявате цялата си важна информация онлайн? Може би трябва да се върнем към локалните резервни копия на физически носители?

Как да намалите зависимостта си от интернет

В днешния свят е трудно да се откажете напълно от онлайн услугите, но можете да предприемете стъпки, за да намалите уязвимостта си:

• Използвайте офлайн версии на програмите за важна работа: например Microsoft Office ви позволява да работите с документи без връзка с интернет.
• Изтеглете предварително карти за навигация: много навигационни приложения ви позволяват да изтеглите карти на цели региони за офлайн използване.
• Съхранявайте локално копия на важни документи и снимки: външните твърди дискове или NAS могат да ви помогнат да създадете личен облак у дома.
• Не пренебрегвайте физическите носители (книги, дискове, флашки): те не зависят от електричеството или интернет.
• Разполагайте с алтернативни средства за комуникация (стационарен телефон, уоки-токи): в случай на спешност те могат да се окажат незаменими.
• Създайте локална мрежа за споделяне на файлове между устройствата у дома или в офиса: NAS технологията ви позволява да организирате централизирано хранилище за данни, достъпно за всички устройства в мрежата.
• Използвайте VPN, за да подобрите сигурността на обществения Wi-Fi: това помага да защитите данните си от прихващане в обществените мрежи.

Интернет и облачните технологии несъмнено са направили живота ни по-удобен. Прекаленото разчитане на тях обаче създава рискове, които не могат да бъдат пренебрегвани. Разумният подход е да се възползвате от онлайн услугите, но винаги да имате план Б в случай на прекъсване.