Информационната автокрация е новата тенденция в световната политика

Преди два века повечето държави са били автокрации или колонии. И колкото по-нататък гледаме в миналото, толкова непоклатими стават държавните лидери. За щастие живеем в 21 век и знаем за съществуването на демокрацията. Но в целия свят започна да се наблюдава обратната тенденция и все повече държави вземат страната на автокрацията – формата на управление, при която неограничена върховна власт принадлежи на един единствен човек. Този човек еднолично притежава цялата власт – изпълнителна, законодателна и съдебна Преценете сами – броят на либералните демокрации е намалял няколко пъти през последните 10 години, а резултатите от различните научни изследвания показват, че 68% от населението на света живее в автократична система на управление. В същото време съвременните автократи са напълно различни от лидерите от миналото и успяха да изобретят нещо съвсем ново – информационна автокрация. За разлика от класическите автократични модели, информационните автокрации не разчитат на терор и масови репресии. Основната им цел е да ни убедят, че са компетентни.

За политическата система може да се каже, че е комплекс от държавни и недържавни институции, които осъществяват дейности, свързани с функционирането на държавната власт.

Новият модел на автокрацията

В близкото минало диктатори като Пиночет, Мао и Пол Пот останаха на власт благодарение на терора, идеологията и изолацията на техните страни от останалия свят. Но в ерата на информатиката и научно-техническия прогрес не е лесно да си диктатор – трябва да се адаптираш. Поради тази причина съвременният авторитарен лидер дава множество интервюта, снима се с колеги от различни страни и раздава новогодишни подаръци. Също така, той се появява по телевизията на практика всеки един ден.

Както Гьобелс е казал, всеки дом трябва да има радио. Ужасно е да си представим какво щеше да се случи, ако интернет се беше появил в ерата на Втората световна война. Но и сега не е лесно – нашата картина на света, формирана и със заслугите на медиите, предизвиква тревоги.

В същото време живеем в най-мирното и с известни уговорки най-спокойното време в историята на човечеството – и въпреки че е трудно да се повярва, това се потвърждава от статистиката.

Известните икономисти Сергей Гуриев и Даниел Трисман обърнаха особено внимание на автокрацията и как тя се е променила. В статия, публикувана в Journal of Public Economics през 2020 година – информационна атокрация (Informational Autocrats), Трисман и Гуриев стигат до заключението, че много политически системи на управление днес са информационни автокрации. Тази нова форма на авторитаризъм е изградена не върху масово насилие, а върху манипулиране на информацията.

Изследователите пишат, че съвременните „информационни“ диктатури са по-добре адаптирани да оцелеят в обществото и в света на прозрачните граници и глобалните медии. Само икономическите проблеми и свободният достъп на гражданите до абсолютно всякаква информацията могат да подкопаят тяхната власт.

Трите основни причини за автокрацията

Съвременните автократи полагат много усилия, за да създадат впечатлението, че са интелигентни и компетентни и се борят за появата си в очите на обществото и поради това са по-малко склонни да прибягват до насилие. Вместо масов терор, информационният автократ разчита на цензура, лоялност или целенасочена репресия. Така че не е изненадващо, че свободният достъп до информация в авторитарните страни става все по-труден.

И все пак основният обект на внимание на новите автократи не е обществото като цяло, а „информираният елит“ – сравнително слабата част от обществото, която лесно се купува и върху която съвсем не е трудно да се оказва политически натиск, отбелязват учените.

Преходът на авторитарните модели от стария към новия тип според Гуриев и Трейсман се дължи на няколко причини. Първо, това е краят на Студената война. Преди това западните страни подкрепяха много недемократични режими, обяснявайки това с борбата срещу комунизма. Но днес няма нужда да се противопоставяме на комунизма, а авторитарните лидери наистина искат да бъдат популярни.

Втората причина за прехода към нов тип автокрация са процесите на глобализация и бързото технологично развитие. Преди това дадена страна можеше да се развива и без да е отворена към света. Днес, както виждаме в примера със Северна Корея, подобна изолация води до сериозно изоставане от развитите страни. Поради тази причина съвременните автократи са отворени към света и умело използват пропагандата.

Третата причина е изчезването на идеологиите малко след края на Студената война. По този начин днес стана доста трудно да се оправдаят масовите репресии.

Разликата между информационните автокрации и диктатурите от стар стил е, че тези режими се маскират като демокрации. Лидерите на такива режими се опитват да запазят властта, както са правили авторитарните лидери от миналото, се казва в публикуваната в началото на тази седмица научна работа.

Мимикрията на демокрацията

Трейсман и Гуриев наричат ​​една част от обществото елит. Този елит се състои от по-информирани хора, които разбират как работи системата. За да останат на власт, автократите използват пропаганда, за да убедят мнозинството, че той е най-доброто нещо, което ни се е случило.
Изненадващо, някои автократични лидери днес, макар и корумпирани и неефективни, изглеждат наистина популярни. И мнозина наистина искат такъв управник да остане на власт възможно най-дълго.

И така, какъв извод можем да направим от горното? Първо, съвременните авторитаристи са склонни да бъдат по-малко насилствени от своите предшественици и техните действия са по-потайни. Избягвайки официалните идеологии, такива режими имитират демокрацията, като създават законодателни органи и провеждат избори.

И подобно на демократичните лидери, повечето автократи днес са се фокусирали върху икономическите резултати и предоставянето на услуги. Когато трябва да се обърнат към гражданите, автократите избягват острата реторика.

Изглежда, че те често са в състояние да си осигурят подкрепата на обикновените хора, като крият от тях степента и дълбочината на измамата.

Накрая можем да се спрем на доклада Freedom in the World 2020 (Свободата в света през 2020-та) – учените забелязаха сериозен спад в отдавна установените демокрации. Което всъщност е много тревожно, защото предстои труден момент – пандемията от COVID-19 дори не мисли да свършва, а бързата промяна на климата все повече се усеща.

Бъдещето на демокрацията днес, уви, не е много ясно и все повече страни преминават към една или друга форма на информационна автокрация. Има още нещо страшно в цялата тази история: когато обществото е изправено пред оцеляване, то избира твърди лидери. Спомняте ли си как главният герой от сериала „Ходещите мъртви“ Рик Гримс каза, че „Това вече не е демокрация“? Да се надяваме, че тези думи ще си останат в поредицата и страните да не си и помислят да воюват помежду си, а насочат усилията си към борбата с пандемия и промените на климата.

Сергей Гуриев е главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие от 3 ноември 2015 до 2019 години, ректор на Руското училище по икономика от 2004 до 2013 години, президент на Центъра за икономически и финансови изследвания и развитие на НЕС (от 2005 до 2013 години). От 2013 година, след като емигрира във Франция от Русия, е професор по икономика в Парижкото училище за политически науки (Sciences Po).

Даниъл Трейсман е водещ политолог от Калифорнийския университет, автор на редица популярни научни трудове.