Какви качества са ви необходими, за да забогатеете? Отговорът ще ви изненада

Какви качества според вас са необходими на човек, за да стане богат? Дълго време се смяташе, че само и единствено тези от нас, които имат остър ум и специален талант, могат да натрупат състояние. Това безспорно е така. но най-новите научни изследвания показват, че късметът играе голяма роля в това трудно начинание. Докато човешките способности обикновено се разпределят по „нормален“ начин сред населението (като ръст или тегло), не така стои въпросът с богатството, което според експертите се разпределя по определен закон и решаваща роля в него играе именно късметът.

Факт е, че разпределението на богатството следва добре известната закономерност – законът на Парето или правилото 80/20. Според наличните оценки 80% от богатството принадлежи на 20% от населението. Но как се е случило това и кой точно трябва да си, за да станеш милиардер? Нека да се спрем по-подробно на това!

Законът на Парето

Законът на Парето гласи, че 20% от усилията водят до 80% от резултата. Този принцип се изразява в определянето на най-добрите активи на предприятието и тяхното ефективно използване. Това правило обаче е по-скоро предписание, отколкото твърд математически закон, и най-често се използва в бизнеса и икономиката. Концепцията обаче е универсална и се прилага във всяка област, независимо дали става въпрос за разпределение на богатството, навиците за харчене и дори личните взаимоотношения.

За да разберете как работи правилото 80/20, нека си представим, че 20% от клиентите генерират 80% от приходите на дадена компания. От тази гледна точка за компанията очевидно е по-изгодно да се фокусира върху тези 20% от клиентите и да им продава стоки. По този начин компанията не само запазва клиентите си, но и придобива нови. Законът на Парето обаче има и по-фундаментално значение.

Правилото 80/20 е използвано за първи път в макроикономиката, за да опише разпределението на богатството в Италия в началото на ХХ век. А съответният закон е въведен през 1906 г. от италианския икономист Вилфредо Парето, който е най-известен с концепциите си за ефективност. Всичко започва, когато ученият забелязва, че на 20% от граховите шушулки в градината му се падат 80% от реколтата. След това той разпространява този принцип в макроикономиката.

След това, през 40-те години на миналия век, д-р Джоузеф Джуран, видна фигура в областта на управлението на операциите, прилага правилото 80/20 към контрола на качеството в промишленото производство. Той доказва, че 80% от дефектните стоки се дължат на 20% от проблемите в производствените методи. Като се фокусира върху въпросните 20% от производствените проблеми и ги намали, предприятието може да подобри цялостното качество на своята продукция.

Неправилното тълкуване

Трябва да се отбележи, че правилото 80/20 е само предписание. Това не е строг математически закон. Освен това входните данни просто представляват различни мерни единици и не е задължително техните проценти да са 100%. Важна е концепцията, която е в основата на закона на Парето.

Така че дори най-важните данни да са 20%, останалите 80% са също толкова важни. Да се мисли обратното е логическа грешка. И макар да има малко научни изследвания, които да доказват или отхвърлят валидността на закона на Парето, има много примери, които доказват, че самото правило е валидно. Дори и да не е числено точно. По същество става въпрос за определяне на приоритетите и приоритетните задачи и след това за решаване на проблемите.

Късметът

Но нека се върнем към належащите въпроси за това как да забогатеем и кой как е успял. Априори общоприетият отговор предполага, че живеем в меритокрация, където талантът и усилията се възнаграждават с богатство. Многобройни проучвания обаче показват, че икономическият успех не винаги корелира с таланта. В статия от 2018 г. например се казва, че митът за връзката между таланта и усилията е „разбит“ от нов компютърен модел.

В изследването екип от учени, ръководен от Алесандро Плучино от Университета в Катания (Италия), разработва компютърен модел, който показва, че най-успешните хора не са непременно най-талантливите. В повечето случаи те са просто късметлии. За да проверят до каква степен участват фактори като човешкия талант и късмета, учените моделират професионалния живот на хората (с продължителност 40 години) с различните таланти и способности.

Всичко това се дължи на факта, че през това време преживяваме поредица от щастливи и нещастни събития, които оказват влияние върху нашето богатство. Изненадващо, компютърното пресъздаване показва, че най-богатите хора не са най-талантливите, а най-кадърните. Авторите на изследването са забелязали също така, че разпределението на богатството в модела съвпада със случващото се в реалния живот, като 80% от населението притежава 20% от богатството.

„Правилото 80/20 се спазва, защото 80% от населението притежава само 20% от общия капитал, докато останалите 20% притежават 80% от същия капитал“,

обясняват авторите на научния труд.

И наистина, въпреки че може да се очаква, че най-талантливите хора ще бъдат най-успешни, моделът противоречи на това. Максималният успех никога не съвпада с максималния талант и обратното. По този начин резултатите оспорват идеята, че успехът зависи само и единствено от таланта и усилията.

По същия начин се счита, че късметът играе основна роля при определянето на икономическия успех, тъй като по-удачните хора са склонни да натрупват по-голямо богатство през живота си.

Разпределението на доходите

От друга страна, констатациите на Плучино и неговия екип имат важни последици за обществото като цяло. Например в области като бизнеса или разпределението на средствата за научни изследвания, както подчертава Масачузетският технологичен институт (MIT).

Може ли щастието да се купи с пари?

В това отношение, според учените, моделите за справедливо или случайно разпределение са най-ефективните стратегии за максимизиране на печалбите, тъй като се възползват от случайните открития, които могат да доведат до важни постижения. А такива примери в историята, както знаем, не са малко.

И накрая, изследването на Плучино подчертава значението на признаването на ролята на случайността за успеха и разпределението на богатството. В свят, в който се ценят заслугите и усилията, е важно да се признае, че късметът също играе решаваща роля, казват експертите. Но какво да кажем за големите умствени способности? Трябва ли късметлията да има остър ум, за да стане част от световния финансов елит?

Парите и интелектът

И така, ако сте родени в богато семейство, това събитие може да се счита за случаен късмет. Същото важи и за спечелването на лотарията, което не е резултат от години упорит труд. Ако отидем още по-далеч, можем да заключим, че да бъдеш умен само по себе си е късмет.

Всъщност няма съмнение, че интелигентността допринася за икономическия и професионалния успех на човека. Така например милиардерите като Илън Мъск, Джеф Безос и Рей Далио са постигнали всичко сами. Би било твърде изненадващо, ако водещите иноватори в авангардни области като технологиите и финансите бяха някакви посредствени и незначителни хора.

Освен това интелигентността е най-добрият показател както за образователните постижения, така и за производителността на труда, а академичният и професионалният успех, от своя страна, са доста добри показатели за доходите. Въпреки това не всички хора с висок коефициент на интелигентност се стремят към богатство - те често са водени от жажда за знания. Някои хора избират сравнително по-нископлатена работа, която обаче им носи повече интелектуално удовлетворение.

Като цяло изследователите смятат, че интелигентността, образованието и социално-икономическият статус са важни за доходите, но е малко вероятно тези фактори сами по себе си да обяснят напълно индивидуалните различия в богатството. И точно тук се намесва късметът.

Както се подчертава в проучването на Pluchino, статистическото разпределение на богатството се различава от разпределението на интелигентността. Интелигентността е „нормално разпределена“ и повечето хора са тя е приблизително на средно ниво. Богатството, от друга страна, се определя според принципа на Парето, което означава, че 80% от общото богатство е в ръцете на 20% от щастливците (което определено е несправедливо).