Какво е 25-ти кадър, техниката за манипулация чрез него и работи ли наистина

Човешкото тяло е ограничено в много отношения и това не е упрек към структурата му. Сетивните органи възприемат всичко в рамките на собствения си диапазон. Не сме в състояние да чуем по-ниски или по-високи честоти, не можем да видим какво се случва отвъд границите на ясно дефинираните възможности на зрението. В последния случай обаче има много спорове, които твърдят, че 25-ият кадър, в рамките на една секунда от видеозапис, има ефект отвъд съзнанието.

До преди около 10 години вярата в тази техника за манипулация беше доста силна

В следствие на това са обработени всякакви клипове и филми, с цел да се открият скрити послания. Разви се една доста силна теория на конспирацията, според която скритото изображение остава завинаги в мозъка и прониква в подсъзнанието.

Теорията е лансирана от американския бизнесмен и маркетолог Джеймс Викари.

В отделни киносалони, разпръснати из щата Ню Джърси, той провежда необичаен експеримент, като вмъква рекламни интеграции между кадри от популярни филми. Единият кадър призовава да си купим пуканки, а другият да пием кока-кола. Както се очакваше, в резултат на експеримента бяха събрани статистики. Търсенето и на двата продукта се е увеличило значително след показване на кадрите. Тестът на 25-ия кадър е продължил три поредни месеца.

Удивителна е цялостната откритост на изследването, проведено върху подсъзнанието на обикновените зрители.

И най-важното, никой от участниците в експеримента не подозира, че той е замесен в това. Разбира се, това преживяване само по себе си е доста безопасно и не води до нищо ужасно. Единствената вреда е изпразването на портфейлите на зрителите.

Някои хора тогава казват, че обяснението е съвсем обикновено

Ако показвате много добри и съвременни филми в продължение на три месеца подред, хората ще започнат да ходят на кино по-често. Ще стане навик, който може да обясни ръста в покупките. Съмнителен е и простият аргумент, че това трябва да са били едни и същи посетители на киното, защото не всеки го посещава редовно. Или наред с призивите за ядене на пуканки е имало кадри, които да накарат зрителите да ходят на кино отново и отново? Защото, ако посетителите не се повтарят, как установяваме, че те купуват повече заради скрития кадър.

Пет години по-късно Викари прави публично признание.

Резултатите от изследването са били фалшифицирани от него, за да привлече вниманието. Трябва да му отдадем почит като търговец. След много десетилетия откритието му се повтаря и обсъжда и до днес. самият той записа името си в историята, макар и не в нейния най-голям и значим слой. В Русия дори беше официално приет закон, забраняващ невидимите кадри във филмовата продукция. Това кара човек да се замисли дълбоко за природата на това противоречиво явление.

Какво е 25-ти кадър всъщност и защо е избран точно той?

Първите пълнометражни игрални филми в историята са показани с 18 кадъра в секунда (FPS). В тази ситуация движението на картината е лишено от гладкост. Има черни петна в пространството, както и постоянно трептене. Има си собствен чар. Но оптималният баланс за човешката ретина е кадрова честота от 24 кадъра в секунда.

Картината се движи доста гладко и нищо не се губи от погледа.

Ако приемем възможността за съществуването на 25-ия кадър, тогава не е съвсем ясно как успяваме да обработим този допълнителен образ случайно. И то така, че да се фиксира директно в областта на несъзнаваното. Ако добавим и, че напълно явните призиви да си купим това или онова са ефективни, тава още по-странно.

Маркетологът Викари просто изпревари времето си, поставяйки рекламата в контекста на псевдомистицизма и теориите на конспирацията.

И е успял, щом дискусията за технологията стигна чак до правителствени и разузнавателни агенции.

25-ият фрейм се отнася до феномена на подсъзнателното възприятие, който като цяло не трябва да се отписва напълно. Защото до известна степен бързо мигащите картини се запечатват в паметта, но доколко те могат да повлияят на нашите цели и искания зависи от силата на волята и собствените убеждения. Както и от елементарната трезва оценка на ситуацията.

Ако всичко, което убягва от нашето внимание, случайно или планирано, се настани в подсъзнанието, тогава просто нямаше да имаме достатъчно време да го анализираме, камо ли да се подчиним. Например, ако читателят забележи очертанията на други думи между редовете, това ще го заинтересува, но няма да промени същността на текста.