Какво стои зад усилията на Европа да се откаже от американския софтуер в полза на суверенни технологии

Изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела е далеч по-дискретен относно своите възгледи, отколкото Алекс Карп от Palantir. И все пак Франция предприема стъпки за намаляване на зависимостта си от Windows, докато нейната вътрешна разузнавателна служба наскоро поднови договора си с все по-противоречивата компания за анализ на данни.

Този парадокс е показателен за хаотичния разрив на Европа с американските технологични компании. След болезненото осъзнаване, че това е свързано с определени условия, правителствата в целия регион се стремят да разчитат по-малко на американските доставчици.

Законът CLOUD промени уравнението

Една промяна, на която Европа реагира датира от първия мандат на Тръмп. Приет през 2018 година, законът CLOUD задължава технологичните компании, базирани в САЩ да се съобразяват с исканията на правоприлагащите органи за данни, дори ако информацията се съхранява в чужбина. Това означава, че дори сървърите, разположени на европейска територия вече не са достатъчна гаранция, когато става въпрос за критични данни.

От цялата информация, с която разполагат правителствата, здравните данни са може би сред най-чувствителните. Все пак екстериториалният обхват на Закона CLOUD не попречи на Обединеното кралство да сключи споразумения с компании като Google, Microsoft и Palantir относно данните от Националната здравна служба (NHS) по време на пандемията. Но ако критиците успеят да наложат волята си, страната може да последва примера на Франция.

Преди една година френското правителство обяви, че неговият център за здравни данни ще напусне Microsoft Azure в полза на „суверенен облак“. Договорът вече беше възложен на Scaleway – френски доставчик на облачни услуги с бързо разрастваща се мрежа от центрове за данни в цяла Европа.

Scaleway, дъщерно дружество на френската група iliad беше и един от четиримата доставчици, спечелили търга на Европейската комисия за суверенен облак на стойност 180 милиона евро. AWS European Sovereign Cloud, който Amazon пусна, за да отговори на опасенията на Европа не фигурира в списъка. Въпреки това някои се притесняват, че САЩ все пак може да имат заден вход, тъй като един от победителите използва S3NS – съвместно предприятие за „надежден облак“ между Thales и Google Cloud.

Алтернативите на Европа все още се сблъскват с големи препятствия

Това няма да е първият случай, когато решения, провъзгласени за алтернативи на големите технологични компании се сблъскват с проблеми, причинени от основните им зависимости. Например, Qwant някога беше препоръчана като търсачка по подразбиране за държавните служители във Франция, докато разчиташе на Bing на Microsoft – партньорство, което се обърка, когато френската компания обвини американския гигант в злоупотреба с позицията му. Съответният регулатор отказа да предприеме действия, но Qwant вече беше направила своя ход.

Завладяването на пазарен дял е може би основният проблем, пред който са изправени компаниите, предизвикващи американските гиганти, но публичните поръчки биха могли да им дадат предимство. Например, търгът на Европейската комисия ще бъде от полза и за френските доставчици на облачни услуги CleverCloud и OVHCloud, както и за STACKIT, която Schwarz Group, компанията-майка на Lidl създаде за собствени нужди, но сега предлага на пазара.

Перспективата за спечелване на големи договори с европейски институции би могла да насърчи други участници на пазара да последват примера на германския гигант в сектора на търговията, или поне такава е надеждата. Според организаторите на търга „допълнителна цел на процедурата беше да се насърчи пазарът да предлага суверенни цифрови решения, които съответстват на законодателството и ценностите на ЕС“.

Въпреки това, решението на Комисията да избегне прекомерната зависимост от един-единствен доставчик може да се окаже нож с две остриета.

От една страна, диверсификацията може да осигури по-голяма устойчивост и да успокои опасенията относно зависимостта. От друга страна, това няма да е най-добрият път към създаването на следващата европейска компания, струваща трилиони долари.

За циниците и прагматиците суверенните технологии може да изглеждат мотивирани от бизнес интереси – начин да се гарантира, че еврото остава у дома, но съзнателното отделяне на Европа от американските технологии не винаги се е превръщало в договори за нейните собствени стартъпи. Например, Франция се отказва от Windows в полза на операционната система с отворен код Linux. Институции в Австрия, Дания, Италия и Германия също търсят начини да заменят пакета от офис продукти на Microsoft с алтернативи с отворен код като LibreOffice.

Този преход понякога върви ръка за ръка с философията „създавай, не купувай“, която предизвика критики. Френската сметна палата постави под въпрос разходите за вътрешни инструменти като Visio, който се представя като алтернатива на Zoom и Microsoft Teams. Вестник „Les Échos“ също отрази негативната реакция в технологичната общност, включително и този риторичен въпрос: „Ако правителството не дава пример, как може да се очаква големите частни компании да го последват?“

Частните клиенти може да решат изхода

Всъщност големите частни компании не са последвали много примера. Немската авиокомпания Lufthansa избра Starlink на Илън Мъск за своята Wi-Fi услуга. Същото направи и Air France, която сега също е частна авиокомпания, но все още се контролира частично от френската и холандската държава и има вероятност държавният железопътен оператор на Франция SNCF да направи същото.

Дали големите компании ще изберат алтернативи пред американските доставчици зависи до голяма степен от наличието на технологично атрактивни европейски варианти. В спор с Полша Мъск заяви, че „няма заместител на Starlink“, но европейските правителства възнамеряват да докажат, че не е прав. Общественото мнение също може да играе роля и може да не се ограничи само до това много европейски граждани и длъжностни лица да напуснат X.

След като президентът Тръмп заплаши да поеме контрола над Гренландия, приложенията за бойкот на американски продукти се изкачиха на челни места в датския App Store – знак, че търсенето на ограничаване на американските технологии се разширява.

Натискът върху европейските правителства да преразгледат договорите си също се засилва, а най-новият мини-манифест на Palantir едва ли ще помогне на каузата ѝ в ЕС и Обединеното кралство.

Технологичните милиардери, които публично защитават възгледи, които много европейци не споделят също са знак, че разводът е двустранен. Когато Meta реши да отложи стартирането на Threads в ЕС поради опасения, свързани с европейското законодателство, това беше и напомняне, че регионът е само вторичен пазар за технологичните гиганти и че те могат да си позволят да го игнорират.

От друга страна, това създава пазарна възможност за решения, създадени за Европа, нейните езици и културни нюанси. Само това би трябвало естествено да стимулира търсенето на техните вътрешни пазари с допълнителен тласък, ако поддръжниците на инициативата EuroStack успеят да направят задължително за европейския публичен сектор да купува местни продукти.

Европа може и да иска да купува европейски продукти, но има надежда, че „суверенните технологии“ ще се продават и в чужбина. Според слухове Mistral AI е отбелязала скок в приходите си, благодарение на това, че е алтернатива на OpenAI. Междувременно канадското и германското правителство подкрепят сливането на Cohere с Aleph Alpha, за да се създаде „трансатлантически център за изкуствен интелект“, обслужващ бизнеса и правителствата по целия свят.