Какво ще стане, ако дигиталното обучение продължи?

Оригиналът е на Аманда Каприто от CNET.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ събраха повече омраза и ненавист, отколкото подкрепа от обществеността заради неотдавнашното си изявление, че подкрепят повторното отваряне на вратите на училищата и университетите през есента, дори когато случаите на COVID-19 в световен мащаб продължават да растат и всяка седмица има нови огнища на заразата.

Родители, учители, училищни администратори, директори, психолози и друг помощен персонал – и дори ученици, които са достатъчно големи, за да разберат рисковете за тях от връщането им училище, се притесняват дали училищата по света и у нас наистина ще отворят отново. Те също се чудят какво ще правят, ако отворят или не отворят.

Някои семейства няма да имат избор: Ако училищата отворят, учениците ще трябва да се върнат, независимо какво тяхното мнение, мнението на родителите им и учителите. Същото важи и при обратния сценарий – ако бъде обявено, че дистанционната форма на обучение продължава, учениците и студентите ще трябва да се адаптират към дистанционното обучение. Други училища и университети ще изпробват хибридна форма на обучение, където учащите се ще прекарват малка част от времето на обучение във физически контакт в училище и през по-голямата част от времето часовете и лекциите ще се провеждат в онлайн среда без риск от заразяване. Други училища в САЩ ще дадат на семействата избор да решат дали да изпратят децата си на училище или да ги оставят у дома, което ще рече, че се подготвя поддържането на две форми на обучение – физически присъствена и дигитална.

Всеки има собствено мнение по този проблем, за който с всеки изминал ден, остава все по-малко време за решаване и постигане на консенсус. Независимо какви са различните мнения обаче, то няма спор с факта, че връщането на учениците и студентите в присъствена форма на обучение тази есен идва с огромни рискове – не само за учениците, но и за учителите, администраторите, помощния персонал и семействата на всички.

Това не е решение, което може да се вземе лесно.

Журналисти от популярния технологичен портал CNET разговарят с Ребека Манис, доктор на науките, специалист по обучение и собственик на Ivy Prep Learning Center; д-р Чад Санборн, педиатър по инфекциозни болести в Kidz Medical Services и проф. Гуен Мърфи, директор по епидемиология в LetsGetChecked, за да научат за рисковете от повторно отваряне на училищата и университетите през есента и как семействата могат да останат в безопасност.

Смятаме или се надяваме, че всички разбират основния риск от повторно отваряне на учебните институции по време на глобалната пандемия: Основният е увеличаване на броя на заразените хора и повече случаи на животозастрашаващо прекарване на COVID-19.

„Основният риск би бил децата да се разболяват от COVID-19 по-често в училище и учителите да бъдат изложени на много по-висок риск от заразяване“, казва д-р Санборн. „Освен риска децата да се заразят и разболеят, съществува и опасността те да пренесат вируса в семейството, дори да не проявяват симптоми.“

И накрая, според д-р Санборн, въпреки че изглежда, че децата може да не разпространяват вируса SARS – CoV – 2 толкова ефективно, колкото възрастните, все още има големи опасения от възможен скок на честотата на случаите, особено в региони, където в момента броя на случаите вече е висок.

Мърфи отново изразява тази загриженост, въпреки че подчертава, че рискът от разпространение на новия коронавирус в училищата зависи до голяма степен от процента на инфекции в региона и голям брой други фактори.

„Рисковете много зависят от индивидуалната ситуация за всяко дете, всяко домакинство и всяка общност. Ако вашето дете има определени основни хронични медицински състояния или проблеми, рискът да се зарази с COVID-19, когато се намира в контакт с други хора, включително и деца, е значително по-висок.“

По същия начин Мърфи посочва, че ако някой от вашето домакинство има медицинско състояние, което го прави по-уязвим към развиването на сериозни и потенциално опасни за живота усложнения от COVID-19, връщането на децата в училище би означавало, че опасността този човек да се зарази с COVID-19 също се увеличава.

Експертният (не)консенсус

„Едно е сигурно“, казва Мърфи. „Всяко връщане в училище, университета или работа ще изисква всички ние да практикуваме много засилена лична хигиена, (да научим децата си да си мият редовно ръцете, да кашлят и кихат в лактите и т.н.) и да обръщаме повече внимание на нашето общо здравословно състояние и необичайни симптоми и болежки всеки ден и да приемем, че всеки, който не се чувства добре по каквато и да било причина, трябва да си стои вкъщи.“

Освен това наистина няма консенсус. Видяхме това с позицията на CDC, за която стана въпрос в началото на статията, по въпроса за връщане на учениците и студентите в редовно обучение, последвана от сериозния отзвук от училищните и медицинските специалисти.

„Въпреки че може да няма истински консенсус относно отварянето на училищата и университетите, ние педиатрите сме съгласни с DCD, че при идеалния сценарий най-добре би било учебните институции да бъдат отворени“, казва д-р Санборн, приемайки факта, че всички налични доказателства показват, че малките деца не се заразяват и не пренасят вируса SARS-CoV-2 толкова активно, колкото възрастните.

Мърфи се съгласява, но също така посочва, че е вярно, че „има случаи на починали деца вследствие на заразяване с COVID-19, така че има изключения, които все още не разбираме.“ Разбира се, няма проучвания за коронавируса, които да са категорични и има още много какво да научим за начина му на разпространение.

Манис, специалист по обучение, казва, че между училищните професионалисти има сериозни дискусии и дебати, а общият консенсус сред специалистите в нейната сфера е, е „Независимо от начина, по който се спазват инструкциите на здравните власти и независимо от хигиенните норми и мерки, които се предприемат, трябва да направим обучението интерактивно, ефективно, безопасно за всички и съвместно.“

Можем да тълкуваме, че това мнение означава, че според Манис професионалната колегия на преподавателите изключва като ефективен варианта, при който част от учебните класове и студентските групи са в присъствена форма на обучение, а друга част в дигитална.

„Успешното обучение изисква различни съставки“, продължава Манис, „като достъп до определени инструменти, повишена квалификация на учителите, възможност за сътрудничество и подкрепа на деца и семейства по отношение на академичните и емоционални аспекти на обучението по време на COVID-19.“

Как да останем в безопасност при присъствено обучение

Най-важното е следването на правилата и указанията на здравните власти във всеки регион, включително и разпоредбите на местно ниво, които понякога поради специфични обстоятелства, като например наличие на огнище на заразата, могат да се различават до някаква степен от национално приетите такива.

По-голямата си част общите насоки за обществено здраве и противодействие на коронавирусната пандемия, които следва да спазваме при всички открити пространства, важат и за училищата и университетите:

• Необходимо е носенето на маска при престой в закрити помещения по всяко време – независимо дали се намираме в голяма група от хора или се позиционираме самостоятелно в пространството.
• Кихането, кашлянето и прозяването трябва да се извършват в лакътя, а не в дланта.
• Честото миене на ръцете или използването на дезинфектант, когато вода и сапун не са налични, е една от основните препоръки на здравните власти.
• Спазването на социална дистанция, винаги когато това е възможно, е от съществено значение.
• Препоръчва се честото почистване на повърхностите с антимикробни кърпички или почистващ препарат

Макар и всички тези съвети и препоръки в голямата си част да звучат лесни и прости, ако от началото на пандемията ви се е налагало да се намирате на обществено пространство и да спазвате всички тях едновременно, навярно сте установили колко трудно е това. Осигуряването на защитни маски или шлемове са лице, както и комуникацията през тях между хората са най-малкото предизвикателство. Честото миене на ръце и използването на дезинфектант са добри средства, но е трудно необходимите материали да бъдат осигурени по всяко време за всички в учебните институции, а още по-трудно е да се гарантира, че всички ще използват тези средства, особено когато става дума за деца, при които хигиенните навици все още са в процес на формиране – няма как да се гарантира, че винаги и по всяко време, всяко едно дете, ще си е измило ръцете или ще си е сложило дезинфектант, независимо колко активна и широка информационна кампания се провежда с цел приучаването на тези навици.

Най-трудната част идва при аспекта на физическото дистанциране, което е невъзможно при почти всички училища и университети. Спомените ми от средното училище включват препълнени коридори с ученици, които вървят във всички посоки; препълнени класни стаи с бюра и чинове, които се намират само на сантиметри разстояние, претъпкани тоалетни и столови.

Как да останем в безопасност от COVID-19 у дома?

Ничии усилия за намаляване на риска от разпространение на COVID-19 не могат да постигнат резултат, ако същите усилия не се предприемат у дома.

Когато децата биват изпращани обратно в училище, родителите може да смятат, че нямат контрол върху това, което се случва с тях в училище и всичко е оставено на произвола на съдбата и доверието в добрите хигиенни практики. Това, което родителите могат да направят обаче, е да се свържат с училищните администратори и да попитах за техните протоколи за здраве, хигиена и безопасност. Редно е родителите да считат за свое задължение да се уверят, че училището на децата им взема необходимите предпазни мерки, както казва Мърфи.

Родителите също могат да поемат известна отговорност и да обучават и съветват децата си относно рисковете и как да ги смекчат – дори при малките деца. Някои неща, които могат да бъдат предприети, включват:

• Помагане на децата при подреждането на раницата вечер с цел уверяване, че в багажа си имат своя маска за лице, дезинфектант, антибактериални кърпички и други необходими консумативи.
• Специалистите по обучение съветват родителите да напишат напомнящи бележки на хладилника или вратата за необходимите хигиенни практики, които трябва да спазват, така че да ги виждат всяка сутрин преди да тръгнат
• Експертите също препоръчват активния разговор за случващото се в училище и проверяването на това дали децата се чувстват в безопасност или не.
• Следенето на имейлите и известията от училището, както и възползването на всички информационни кампании, които институцията провежда, също могат да осигурят ценна и потребна информация.
• И не на последно място, важно е затвърждаването на добрите хигиенни навици у дома, с цел подпомагане на децата да ги спазват последователно и в училище.

Знаем, че рискът SARS-CoV-2 да живее по дрехите и обувките е малък, но все пак родителите могат да карат децата си да оставят обувките и раниците им извън помещението, в което се живее, ако това ги кара да се чувстват по-сигурни. Може да решите, че е най-добре децата ви да се изкъпят веднага след като се приберат и де облекат чисти дрехи, особено у дома живее възрастен човек или човек с компрометирана имунна система.

Друга стъпка, които родителите трябва да предприемат, е продължаването на практиката за социални дистанциране през цялата учебна година. Ако изпращате децата си обратно на училище, може би е добре да намалите физическата социална комуникация и да избягвате срещите с хора извън вашето домакинство или извън непосредствения кръг от приятели и семейство. Това намалява риска от вторични инфекции.

Други предизвикателства

Има толкова много предизвикателства, които възникват от повторното отваряне на училищата и университетите, освен очевидните рискове за здравето. Как семействата с по-ниски доходи се осигурят необходимите средства за дистанционно обучение? Ще предоставят ли училищата лаптопи или други устройства за всички ученици? Ами учениците и студентите, които нямат достъп до интернет?

За някои семейства осигуряването на храна на масата всяка вечер е предизвикателство – а сега ще трябва да мислят и за осигуряване на дезинфектанти, маски за лице и други предпазни средства, чиито цени непрекъснато растат заради търсенето, а ако децата останат у дома, ще трябва да осигуряват електронни устройства, повече храна у дома и други консумативи, които по принцип се поемат от училищата.

Освен това от друга страна, ако училищата не отворят скоро, семействата с двама работещи родители, които не могат да работят от вкъщи, може да се наложи да се откажат от част от дохода си, за да се грижат за децата си, които не могат да останат самостоятелно без наблюдение и надзор, или да плащат на бавачка. Дори за родителите, които работят от дома си, може да се окаже предизвикателство да подредят грижите за децата или училището в домашни условия, ако работата им не позволява чести почивки или гъвкаво работно време.

Не трябва да забравяме и че продължителното дигитално обучение крие своите здравословни рискове. В един момент може да се окаже, че децата и подрастващите прекарват твърде много време пред компютъра, хранят се непълноценно, не се движат и се заседяват за твърде дълги периоди, което би могло да причини тежки здравословни ефекти и негативни дълготрайни последици в бъдеще.

Казано накратко, няма консенсус и универсално мнение по този нашумяващ въпрос, има различни варианти, които звучат различно за отделните семейства. Но независимо какво ще бъде предприетото решение, на първо място най-важното е да запазим здравето и безопасността на всички.