Как един счупен асансьор доведе до един от най-обичаните езици за програмиране днес

Не е необичайно за програмистите да изграждат и използват повторно еднократни решения, за да отговорят на специфични нужди или да преодолеят неподозирани досега предизвикателства. Въпреки това, това решение да остане актуално, да се развива и да процъфтява след 17 години е доста необичайно. Езикът за програмиране Rust е направил точно това, като от страничен проект на един човек се е превърнал в един от най-поддържаните проекти с отворен код днес.

Преди 17 години разработчикът на Mozilla, Грейдън Хоар се връща от работа и открива, че асансьорът в сградата му не работи. Принуден да изкачи 21 етажа стълби, той все повече се дразнел, че софтуерна неизправност е причинила непланираната му кардио тренировка.

Хоаре продължил да излива тези разочарования в проект за бърз и гъвкав език за програмиране, целящ да сведе до минимум грешките в паметта и да предотврати проблеми, като например повредата на неговия асансьор. Оттогава езикът за програмиране Rust се превръща в силно поддържан проект с отворен код за програмисти, вариращи от малки самостоятелни проекти до мащабни приложения, разработвани от технологични гиганти като Microsoft и Amazon.

Езиците за програмиране като C и C++ са свързани с компромиси. Те осигуряват гъвкавостта, необходима за програмиране на функциите, необходими за успешното изпълнение на дадено приложение, но от своя страна изискват от разработчиците да управляват внимателно транзакциите с паметта. Неуспешното отчитане на тези транзакции с паметта може да доведе до сривове и нестабилност в приложението.

За да се облекчи тежестта на управлението на паметта, езици като Java въведоха концепцията за „събирачи на отпадъци“. Тези събирачи са проектирани да почистват периодично системната памет, като свеждат до минимум риска от грешки в паметта. Това обаче е за сметка на по-високо общо използване на паметта и повече ресурси за поддържане на работата на събирачите.

Хоар се опитал да създаде ефективен и ефикасен език за програмиране, който да запълни празнината между тези наследени подходи за управление на паметта. Въпреки че изисква от разработчиците да се придържат към донякъде строги правила за кодиране, езикът управлява паметта от името на разработчика, като гарантира, че всеки разработен код е безопасен за паметта.

До 2013 година поддръжниците на езика усъвършенстваха системата за управление на паметта на Rust до такава степен, че той вече не се нуждаеше от функция за събиране на отпадъци. Езикът продължи да се развива и да печели подкрепа от разработчици от цял свят, което доведе до първото официално стабилно издание на Rust през май 2015 година.

През 2022 година размерът на общността на Rust на практика се утрои до над три милиона потребители и беше включен в препоръчителния списък на Агенцията за национална сигурност (NSA) с езици, безопасни за паметта. Тази класация постави Rust в компанията на други утвърдени имена като Java, C# и Ruby.

Използването на Rust в автомобилната и космическата индустрия и от ИТ компании, включително Microsoft, Amazon и Dropbox продължава да се увеличава ежедневно.