Как една слънчева буря едва не предизвика ядрена война между САЩ и Русия

През май 1967 г. слънчева буря изправя света на ръба на ядрена война. Сега, когато Слънцето навлиза в период на повишена активност в рамките на 11-годишния си слънчев цикъл, експертите обсъждат дали трябва да се опасяваме от втори подобен инцидент.

През 1967 г. светът е в плен на Студената война, а тогава слънцето изригва много силно. Причинява една от най-големите слънчеви бури, наблюдавани някога по онова време. Освободен е колосален радиоизблик, който успява да наруши комуникационните услуги тук, на Земята.

Военните на САЩ веднага са обезпокоени от това радиосмущение на тяхната радарна система. Започват да го тълкуват като умишлен опит за заглушаване от страна на чуждестранен противник. Подобен ход би могъл да се счита за потенциален акт на война. САЩ разполагат с радарна система за ранно предупреждение за откриване на ракети, за да се защитят от Съветския съюз.

За щастие, до катастрофа така и не се стига

ВВС на САЩ има нужните възможности за анализ на космическото време и синоптиците успяват да се намесят. Убеждават военните, че слънцето е виновник, преди да бъдат издадени каквито и да било прибързани заповеди.

Но не и преди бомбардировачите да са подготвени за излитане

Доклад за събитието е публикуван в списание Space Weather през 2016 година. Там се казва, че полковник К. К. Андерсън и неговият екип за слънчеви прогнози са имали заслуга за предоставянето на нужната информация. Тя задържа самолетите на земята, макар и с работещи двигатели, докато плавно не са върнати в по-лек режим на готовност.

Бурята, довела до този инцидент, днес щеше да бъде измерена като екстремна буря от клас G5. По скалата на геомагнитните бури на Националната океанска и атмосферна администрация това е най-тежкият тип.

В доклада от 2016 г. се казва, че бурята от 1967 г. е довела до по-силна подкрепа за съвременното прогнозиране на космическото време. Днес то включва сателити, наблюдаващи Слънцето. Правим точни прогнози за слънчеви изригвания и други потенциално разрушителни събития.

Въпреки това, възможно ли е днес да се повтори подобно нещо?

Морис Коен, доцент по електрическо и компютърно инженерство в Техническия университет в Джорджия и председател на Секцията за атмосферно и космическо електричество към Американския геофизичен съюз, заяви пред Newsweek, че според него е „много малко вероятно“.

Дори и през 1967 г., когато нашата осведоменост за космическото време беше в начален стадий, проблемът, който почти доведе до фалшива атака, не беше в научната област. Беше във военната командна верига и използването на научната информация“, каза той.

Въпросът беше дали командването на ядрената енергетика е било наясно с тази информация и за щастие по това време те бяха наясно – макар и може би на косъм преди да е твърде късно.

Коен посочва няколко ситуации, в които космическото време може да „причини“ военна атака

Една от тях би била, ако комуникациите бъдат изключени от слънчево изригване, както през 1967 г. Друга би била, ако силно слънчево изригване, наречено изхвърляне на коронарна маса (CME), извади от строя електрическите мрежи. Третият вариант би бил дестабилизиране на сигналите от GPS сателитите, което би могло да се отрази на финансовите транзакции и мрежите за мобилни телефони.

Рисковете от военно объркване, причинено от слънчево изригване, може би са намалели през последните десетилетия. Слънчевата активност обаче продължава да носи рискове.