Как пощите в различните държави се разплащат помежду си за международната доставка на писмата и колетите

Международното изпращане на пощенски пратки изглежда проста работа: подателят е платил за доставката в родната си страна, а за останалото трябва да се погрижат пощите в страните на подателя и получателя. Но всъщност зад кулисите доставката на пощенските пратки между държавите включва сложна международна система за разплащане, в която участват пощенските служби на почти всички държави в света.

Ако тази система не съществуваше, доставката на писмата и пратките през границите би станала хаотична.

Световният пощенски съюз е „правителството“ на пощенския свят

В основата на тази система стои Световният (Всемирният) пощенски съюз (Universal Postal Union, UPU) – международна организация под егидата на Организацията на обединените нации, която включва 192 държави. Именно UPU определя правилата, по които пощите си възстановяват взаимно разходите за доставяне на пощенските пратки.

Основният принцип е, че подателят плаща на собствената си пощенска станция за доставката на пощата до другата държава, а последната превежда част от парите на пощенската станция на местоназначението за т.нар. последна миля (last mile), т.е. доставката от нейната граница до получателя.

Как „работи“ системата

• Плащане у дома. Лицето в държавата А занася пратката в своята национална пощенска служба. То заплаща тарифата, определена от неговата пощенска служба. Тези пари покриват както разходите за транспортиране на пратката в страната, така и за доставката ѝ в чужбина.
• Предаване на пощенската пратка на държавата по местоназначение. Пощенската пратка се доставя по въздух, суша или море до държавата Б. На границата или в специално съоръжение за сортиране пощенската служба отговаря за предаването на пратката в държавата по местоназначение.
• За да компенсира държавата Б за работата ѝ по обработката и доставката на пратката, държавата А плаща терминални такси на държавата Б. Това са фиксирани договорни ставки за теглото и колчеството на пратките
• Годишен баланс. Преводите не се извършват за всяко писмо поотделно, а в края на годината. Ако държавата А изпрати един милион писма повече до държавата Б, отколкото получи обратно, тя ще плати за това „наднормено тегло“.

До 2010 г. тарифите за развиващите се страни бяха значително по-ниски от тези за развитите страни. Така например Китай можеше да изпраща малки пакети до САЩ на „смешни“ тарифи, докато американските пощи трябваше да ги доставят на загуба за самите себе си заради своите тарифи.

През 2018 г. САЩ заплашиха да се оттеглят от UPU и правилата за определяне на тарифите бяха променени. Сега тарифите постепенно се изравняват и се доближават до реалните разходи за пощенските услуги в различните държави.

Как се изчислява тарифата за „последната миля“

Дължимите такси за крайната доставка зависят от няколко параметъра:

• Вид на пратката: писма, малки пакети, колети.
• Тегло: тарифите са разделени на „тегловни диапазони“ – до 20 г, до 100 г, до 1 кг и т.н.
• Брой на пратките: в някои случаи се заплаща не на бройка, а например на килограм от целия поток писма.
• „Статут“ на страната в UPU: развита, развиваща се или преходна икономика. Базовите ставки зависят от това.

За писмата и пощенските картички

Плащането най-често се смята за килограм от общото тегло плюс малка фиксирана такса за всяко писмо. Например:

• фиксирана тарифа: 0,15 швейцарски франка за писмо (около 31 ст.)
• Тарифа за тегло: 2,50 швейцарски франка за килограм писма (около 5,20 лв)

За малките пакети (до 2 кг)

Тук тарифата е по-висока, тъй като тези пратки изискват по-сложна обработка, тежат повече и заемат по-голям обем. Тарифата може да достигне 5-6 франка на килограм плюс фиксирана такса за всеки артикул.

За пакети (над 2 кг)

Тези пратки често не са част от системата на UPU, а се обработват по силата на отделни договори между пощите в отделните държави. Тук цената се формира „индивидуално“. За всеки килограм, плюс за обработката в сортировъчните центрове, плюс за съхранение в случай на забавяне.

EMS и другите видове търговска логистика са отделна история

Експресните пощенски услуги (EMS) и другият търговски международен транспорт функционират по подобен начин, но извън UPU. Пощите или свързаните с тях логистични компании договарят директно: тарифите, сроковете и компенсациите за закъсненията. Тези тарифи обикновено са по-високи, но скоростта на международната доставка е много по-голяма.

Международната поща не е просто верига от пощенски услуги. Тя е утвърдена система, регулирана от UPU. А тарифата за последната миля е резултат от компромиси и споразумения между пощите на страните, логистиката и политиката.