Как правителството на САЩ е създавало топ секретен iPod под носа на Стив Джобс?

Оригиналният разказ от първо лице е на David Shayer, бивш софтуерен инженер в Apple.

Беше обикновен, сив и облачен ден през 2005 г. Седят на бюрото си и пишех код за софтуера на iPod-а, който щяхме да пуснем през следващата година. Казвам „ние“, защото тогава се идентифицирах достатъчно силно с компанията, за която работя. Вече не съм толкова наивен, за да имам нужда от такъв колективизъм, но тогава нещата бяха по-различни. Както и да е.

Без да почука, директорът на отдела „iPod Software“, шефът на моя шеф, рязко влезе и затвори вратата зад себе си машинално.

– Имам специално предложение за теб. Шефът ти не знае за това. Ще помогнеш на двама инженери от Министерството на енергетиката на САЩ да създадат специален iPod. Докладвай за това само на мен.

На другия ден рецепционистката се обади, за да ми каже, че във фоайето ме чакат двама мъже. Слязох долу, за да се срещна с Пол и Матю, инженерите, които ще работят по този правителствен iPod. Спомням си, че носеха тъмни очила и тренчкоти и гледаха в отраженията на прозорците, за да се уверят, че никой не ги наблюдава, но иначе бяха напълно нормални трийсет и нещо годишни инженери. Здрависахме се и отидохме в конферентната зала да говорим.

Двамата изобщо не работеха за Министерството на енергетиката; работили са за подразделение на Бетхел, голям подизпълнител на службата на отбрана на САЩ и на Министерството по енергетиката. Искаха да добавят някакъв персонализиран хардуер към iPod устройство, който да записва данни на диска на Айпода по такъв начин, че да не може да бъде лесно открит. Но все пак трябваше да изглежда и работи като нормален iPod.

Те щяха да свършат цялата работа. Моята задача беше да им предоставя всякаква помощ, каквато им е необходима от Apple.

Научих, че служител на Министерството на енергетиката се е свързал с висшия вицепрезидент на Apple, и е поискал помощта на компанията за изработка на модифициран iPod. Старшият вицепрезидент подал молба до вицепрезидента на отдела за разработване на iPod, който я делегирал на директора на отдела iPod Software, който дойде да ме види. Е, значи мисията ми не беше съвсем тайна, не бях двоен агент на правителството и донякъде това отне чувството ми за специалност, което придобих в онзи ден. На моя шеф му беше казано, че работя по специален проект и да не задава въпроси. Аз също.

Тайният план

Бях вторият софтуерен инженер в Apple, нает за създаването на устройството iPod, когато работата по него започна, през далечната 2001 г. Маркетинговият отдел на Apple все още не беше измислил името „Айпод“, продуктът беше известен с кодовото име P68. Другият софтуерен инженер, моят колега, когото бяха наели за същото, по-късно стана директор на iPod Software, и всъщност той е човекът, който ми даде специалната задача. През годините, аз бях този, който написа файловата система на iPod и по-късно базата данни SQLite, която проследява всички песни. С течение на времето работих върху почти всяка част от софтуера на iPod, с изключение на аудио кодеците, които превръщаха MP3 и AAC файловете в звук.

Тези аудио кодеци са написани от двама инженери с професорски степени от Бъркли и Станфорд. Когато не водеха обичайните си препирни за това кой от двата университета е по-добър и заслужава цялото признание на света, те пишеха математически аудио код, до който се страхувах да се докосна. Не че ми и разрешаваха. По-вероятно беше някой от висшите директори на Apple да повика велосипедист, за да ремонтира неговото „Порше“, отколкото да дадат на мен да се приближа до кода на аудио кодеците. Веднъж двамата случайно играеха на покер и успях да се присъединя. Единствената причина, поради която не загубих всичките си пари, беше, че един от тях вече доволно се беше насладил на руската водка, която блажено беше забавила когнициите му.

Компилирането на операционната система на iPod от изходния код, инсталирането ѝ на самите устройства и отстраняването на бъгове и грешки беше доста дълъг и сложен процесор. Когато назначаваха нов инженер, обикновено му давахме една седмица да се запознае с цялата ни работа до момента, преди да му дадем реални задачи.

Операционната система на iPod не се основаваше на нито една друга операционна система на продукти на Apple като Classic Mac OS или Darwin, нито на Unix базираните macOS, iOS, watchOS и tvOS, които познаваме в момента. Оригиналният хардуер за iPod се основава на разработено от друга компания концептуално устройство, която Apple беше изкупила. Фирмата се наричаше Portal Player. Да живее Apple, двигателят на иновациите! Оригиналният хардуер на Portal Player ни беше дал някои изисквания, с които трябваше да се съобразим при разработването на софтуера. Трябваше да напишем код за управление на захранването, драйвери на дисковете и други.

Системата на последващите модели iPod, Apple ни накара да създадем, като преработим кода на друга операционна система от външна фирма, от която Apple беше закупила лицензионни права. Дружеството се наричаше Pixo – стартъп, създаден няколко години по-рано от бивши инженери на Apple, които се опитват да представят на пазара операционна система за мобилни телефони с общо предназначение, която да се продава на производители на мобилни телефони като Nokia и Ericsson. Pixo беше създала интерфейс с Unicode обработка на текста, което беше особено важно за поддръжката на различни езици за въвеждане и визуализиране. Разбира се, аз и останалите инженери на Apple променихме целия този код и с времето пренаписахме голяма част от него.

iPod OS е написана на C ++. Тъй като не поддържаше приложения от трети страни, нямаше нужда от създаването на външна документация за това как работи.

И накрая, екипът на iPod разработи свързаност с Windows компютри. Apple все още нямаше работещи инструменти за разработчици на ARM, защото това беше преди създаването на iPhone. Екипът на iPod използва инструменти за разработчици на ARM, които работят само за Windows и Linux.

Моята работа беше да помогна на Пол и Матю да модифицират изцяло нова операционна система, която никога досега не са виждали, и за която никой нямаше информация какво точно представлява.

Приготвяме се да започнем

Неформално запасих един празен офис за Павел и Матю в нашата сграда. Имах възможността да пренасоча Ethernet кабели за връзка в този офис, които можеха да се свързват само с публичния Интернет, извън защитената мрежа на Apple, като по този начин нямаха възможност да влязат във вътрешната ни мрежа. Отделно, Wi-Fi мрежата в сградата винаги се свързваше извън защитната стена. Дори вътре в сградите на Apple, ако използвате Wi-Fi връзка, се нуждаете от VPN, за да преминете през защитната стена на Apple. Скоро от началото на работата разбрах, че това не беше поредната партньорска сделка между Apple и Бетхел, а по-скоро Apple правеше услуга на Министерството на енергетиката под масата.

Излишно е да казвам, че Пол и Матю нямаха достъп до нашия сървър с изходния код директно. Вместо това им дадох копие на текущия изходен код на DVD и обясних, че нямат право да го изнасят извън сградата. В крайна сметка им беше позволено да запазят променено копие на модифицираната от тях iPod OS, но не и на изходния код за нея.

Apple не им предостави никакви хардуерни или софтуерни инструменти. Дадох им спецификациите за Windows компютрите, от които се нуждаят, заедно с ARM компилатора и JTAG дебъгъра. За да работят, те купуваха десетки iPod устройства на дребно от различни магазини за техника.

Както във всички сгради на Apple, всеки трябваше да представи магнитна служителска карта и да я допели до четеца на турникета, за да отключи вратата и да влезе в сградата на iPod. Допускаха се само служители, причислени за нашата сграда. На всеки етаж имаше друга заключена врата и четец, до която биха допускани само чистачите.

Затова всеки ден Пол и Матю ми се обаждаха от фоайето, тъй като нямаха магнитни карти за вход. Записвах ги всеки път като гости и ги придружавах до техния офис. В крайна сметка уредих да им издадат временни карти за продавачи, сякаш ни доставят кафе или чипове памет, така че да не ми се налага повече да ги ескортирам ежедневно. Бях програмист, а не детегледачка.

Алфа мъжкари

Пол и Матю бяха умни – топ мъжкари, които и с малко помощ, те се справяха и работиха доста бързо. Показах им как да настройват инструментите за разработка, да създават копие на операционната система от източника и как да го инсталират на iPod. Направихме някои временни промени в потребителския интерфейс, така че можехме да видим, че тяхната модификация на системата всъщност работи. Показах им как да използват хардуерния дебъгър JTAG, който беше доста фин и пипкав. След като изслушваха стоически обясненията ми, почти без нито едно прекъсване, те се потапяха в работата си и не напомняха за присъствието си.

Докато ги учех на работата със системата, те обясняваха какво искат да направят, поне в най-общи рамки. Те бяха добавили специален хардуер към iPod, който събира данни, които искат да записват тайно. Непрекъснато внимаваха и искаха да са сигурни, че никога не съм виждал какво точно са добавили към устройството. Аз и не бях.

Обсъдихме най-добрия начин да скрием записаните от тях данни. Като дисков инженер предложих да направят друг дял на диска, за да съхранят промените по операционната система, които бяха направили. По този начин, дори ако някои включи модифицирания iPod в Mac или PC, приложението на iTunes ще го разпознае като нормален iPod и ще изглежда като нормално устройство в Mac Finder или Windows Explorer. Идеята им хареса и направиха скрития дял.

След това те поискаха съвет как по лесен и прост начин да стартират и спират записването на данни. Избрахме да добавим опция за това в най-дългото меню за настройка на предпочитанията и там сложихме безобидно звучаща функция в края. Помогнах им да отразят тази промяна в кода и наистина се получи по доста неочевиден и прикрит начин. Във всички останали аспекти устройството не се различаваше от всеки друг нормален iPod.

По това време най-новият iPod беше от пето поколение, по-известен като „iPod с видео“. Беше сравнително лесно да отворите корпуса му и да го затворите отново, без да оставяте очевидни следи, за разлика от iPod nano моделите, което помогна на Пол и Матю да добавят специалния си хардуер. Плюс това, петото поколение iPod имаше 60GB диск, така че имаше достатъчно място за много песни и същевременно възможност за записване на допълнителни данни. И това беше последният iPod, при който Apple не използва цифрово подписване на операционната система.

Именно липсата на цифрово подписване даде възможността на петото поколение iPod да бъде „хакерски“. Хоби любителите се наслаждаваха на техните експерименти да стартират Linux под iPod, което макар и да беше трудно да се направи без специални знания и инструменти, които само Apple притежава, те все пак успяваха. Ние от инженерния екип на iPod останахме впечатлени, но това не се понрави на Apple. Започвайки с iPod nano, операционната система беше подписана с цифров подпис, за да блокира Linux хакерите (и други). Така хардуерът проверяваше цифровия подпис на ROM-а преди да зареди операционната система; ако не съвпада, устройството няма да зареди.

Не мисля, че Пол и Матю някога са поискали Apple да добави цифров подпис на тяхната персонализирана операционна система, така че тя да работи на iPod nano. Почти съм сигурен, че Apple би отказала. По-големият iPod от пето поколение така или иначе беше подходящ за техните цели.

След няколко месеца усилена работа, Пол и Матю приключиха с модифицирането на интерфейса на iPod и с това опразниха офиса, който им бях дал. Преместиха компютрите си и хардуерния дебъгър в офиса на Бехтел в Санта Барбара, сигурно с разрешение. Върнаха ми най-новото DVD с изходния код на iPod OS, заедно с техните пропуски за вход като продавачи. Сбогувахме се и никога повече не ги видях. DVD-то с изходния код седеше на рафт в офиса ми години наред, докато накрая го изхвърлих при почистване.

Какво правеха те?

Министерството на енергетиката на САЩ е огромно. Бюджетът му за 2005 г. беше 24,3 милиарда долара. Именно то е отговорно и за американските ядрени оръжия и ядрените енергийни програми, включително Националната лаборатория в Лос Аламос, която беше част от проекта в Манхатън. Както се казва в проекта за бюджета:

Бюджетът за 2005 г. предлага 9,0 милиарда долара за постигане на целите, свързани с отбраната. Бюджетното искане поддържа ангажименти за изискванията за ядрено възпиране и продължава да финансира агресивна стратегия за смекчаване на заплахата от оръжия за масово унищожение.

Моето предположение е, че Пол и Матю създаваха нещо като скрит Гайгеров брояч. Нещо, което агентите на Министерството биха могли да използват, без да се налага да го крият. Нещо, което изглеждаше безобидно, служеше за пускане на музика и функционираше като най-обикновен iPod. Ако бяхте агент, щяхте да можете да се разхождате небрежно из градовете и да слушате музиката си, докато записвате данните за радиоактивност в региона – да сканирате за контрабанден или откраднат уран, или за доказателства за програма за разработване на атомна бомба, без да има шанс пресата или обществеността да разберат какво всъщност правите и от какво се притеснявате. Подобно на всички други електронни джаджи, Гайгеровите броячи станаха по-малки и по-евтини, което означаваше, че могат перфектно да бъдат вградени в корпуса на един iPod.

Само четирима души от Apple знаеха за този проект. Аз, директорът на iPod Software, вицепрезидентът на iPod Division и старшият вицепрезидент на хардуерния отдел. Никой от нас вече не работи в Apple. Нямаше нито една оставена хартиена следа за този таен проект. Цялата комуникация беше очи в очи.

Ако някоя медия се обърне към Apple с въпрос дали някога се е работило по проект за персонализиран iPod за тайни цели на правителството, PR агентите съвсем честно и откровено ще кажат, че никога не е имало такъв проект. Но сега знаете за него.