Как са се ориентирали корабите преди изобретяването на GPS

Ако разполагате със стабилна връзка за пренос на данни и наскоро заредена батерия на телефона, в наши дни е доста трудно да се изгубите. Независимо дали търсите хотела си, местен ресторант или интересен туристически обект, услуга като Google Maps и Apple Maps обикновено бързо ще ви насочат в правилната посока. Разглезени сме откъм възможностите за избор на удобни начини за планиране на пътуването или за коригиране на курса в движение, ако нещата се объркат, но това не винаги е било така. Всъщност далеч не е така. Много от съвременните кораби разполагат с лукса на усъвършенстваните GPS системи. Когато всичко работи правилно, няма изненади по пътя, когато например круизният кораб следва маршрута си. Това наистина дава възможност да се почувствате като морски пионери, като викингите и другите исторически личности, като Фердинанд Магелан и сър Франсис Дрейк, които са водили експедиции около света през 1500 г.

GPS технологията е въведена едва в средата и края на ХХ век. Преди това моряците са използвали съвсем различен набор от природни и създадени от човека инструменти, за да определят местоположението си и да начертаят курса в морето. Университетът в Ланкастър цитира физика д-р Джо Кинеде, който отбелязва: „Приблизително от XVI в. светът се отваря за изследвания и търговия… Океанската навигация преминава от сферата на астрологията към астрономията и тригонометрията.“ Моряците са използвали широк спектър от сложни и блестящи методи, а някои от тях продължават да се използват и днес наред с GPS технологията. По онова време това е било достатъчно голямо предизвикателство за надводните кораби, така че опитайте се да си представите как първите подводници са се ориентирали в дълбините.

Навигация чрез небето и ориентирите

Природата може да обърка навигаторите с гъста мъгла и други неблагоприятни метеорологични условия, когато пожелае, но откритият океан обикновено предлага прекрасни звездни гледки. Моряците обаче не се интересуват само от зашеметяващата гледка; небесната навигация е важен инструмент, както преди технологичното развитие, така и сега заедно с него. Един от ключовите фактори за това е Северната звезда. Това светло и красиво небесно тяло вярно показва пътя към северния полюс, действайки като естествен небесен компас.

Заедно със слънцето тя може да се използва и за определяне на географската ширина на кораба чрез измерване на височината ѝ в небето спрямо хоризонта. В плитките води моряците често сравняват измерванията на дълбочината с картите, за да определят местоположението си. В открито море те са използвали техника, известна като „корабно пресмятане“, при която известната посока на движение на кораба е била нанасяна във времето върху навигационните карти, а обектите са били наблюдавани, докато са преминавали покрай кораба, за да се направят корекции за течението и вятъра.

Определянето на географската дължина на кораба обаче е било много по-трудно от определянето на географската ширина. В резултат на това корабите се научили да използват техника, която включвала набелязване на курс по-на изток или на запад от планираната дестинация, след което се връщали обратно по географската ширина, за да я намерят. Друга техника е крайбрежната навигация. Концепцията е очевидна: Ако се намирате достатъчно близо до сушата, за да можете да видите къде точно се намирате по забележителностите на региона, не са необходими сложни инструменти. Разбира се, добре прокараните маршрути предлагат острови, скали, планини, фарове и други забележителности, които са познати на моряците ветерани.

Навигационните инструменти се подобряват с течение на времето

Човешката изобретателност, разбира се, довежда до разработването на редица инструменти, които се използват за навигация на корабите. Един от най-важните от тях е секстантът, чието създаване датира от векове. През 1730 г. Томас Годфри от Филаделфия въвежда секстанта с двойно отражение на лъчите. Този инструмент разполага с две огледала и рамо, което може да се позиционира по скала. Това позволява на потребителя да измери с голяма точност ъгъла между два видими обекта, като например Северната звезда и хоризонта.

Друг изключително важен инструмент за океанската навигация е бил бакщафтът (backstaff).

Тези обикновено дървено-месингови устройства са били разположени така, че да показват височината на Слънцето в небето върху скалата на устройството. И двата инструмента могат да се използват за определяне на географската ширина, която е важен аспект на навигацията. На корабите компасите често са били вграждани в корабния бинакъл – стойка за монтиране в близост до кормилото на кораба. Те обаче са изисквали известно калибриране, точно както днес се калибрират компасите на iPhone. Въвеждането на пясъчния часовник пък е било огромно предимство за определянето на времето, което е било от основно значение за точната навигация.

Картите не са били обикновени карти на даден район, а – подобно на хартиените пътни карти, на които са разчитали шофьорите преди въвеждането на GPS – са били цялостни ръководства, посветени на този вид транспорт. Те са предоставяли информация за местоположението на пристанищата и за трудни за навигация зони по водните пътища, като рифове и плитчини, въпреки че през изминалите векове някои от съставителите им са си позволявали творчески волности или са повтаряли чужди неточности. Често картите са се използвали в комбинация с други инструменти и все още се използват.

Старите и новите методи се използват заедно

Класическите методи не са напълно отживелица. Съвременните технологии могат да бъдат непостоянни и когато възникнат проблеми, потребителите често се връщат към методите без електричество. Както обяснява д-р Кинеде, „повечето кораби все още носят със себе си секстант като резервен вариант на съвременните сателитни навигационни системи“. Съвременните технологии далеч не са безпогрешни и пионерите на секстанта със сигурност биха били доволни да разберат, че техният инструмент все още играе ключова роля в навигацията векове по-късно. Скромният компас е друга често срещана част от оборудването, която все още се носи със себе си по време на океанските пътешествия. Моряците са обучени да използват тези изпитани и верни нискотехнологични инструменти, в случай че някой от сложните им системи откаже в негостоприемна и самотна част на океана. Важно е електронните и ръчните методи за навигация да се използват заедно, тъй като е лесно да се стигне до инциденти при корабоплаването.

Един такъв нашумял случай е този с датския контейнеровоз Leda Maersk, който през юни 2018 г. заседна на плитчина в Нова Зеландия. В изчерпателния доклад на Комисията за разследване на транспортните произшествия за инцидента се установява, че „нито пристанищният пилот, нито екипът на корабния мостик са разпознали, че Leda Maersk се отклонява от планирания маршрут. Това е така, защото те не са използвали пълноценно електронните навигационни средства“. В доклада се казва още, че „целият екипаж на мостика се е ориентирал предимно „на око“. Разбира се, опитните морски навигатори могат да пътуват по такъв начин. Уеб сайтът на Военноморските сили на САЩ цитира офицера Тайлър Гер, който отбелязва:

„Това служи като „напомняне, че въпреки всички високотехнологични инструменти, с които разполагаме на мостика, не трябва да пренебрегваме звездните умения на нашите моряци“.