Как Съветският съюз научи по трудния начин, че летящите танкове са лоша идея

В стремежа си да унищожат опонентите си, хората са изпробвали някои доста шантави и зловещи идеи – от лъча на болката и гръцкия огън до катапултиране на трупове на болни от чума по врага.

Едно от най-странните изобретения е летящият танк, върху който Съветският съюз работи по време на Втората световна война.

Танковете, дори и малките, са доста тежки, което прави транспортирането им до бойните полета проблематично. Карането им по целия път ги оставя изложени на вражески огън. Затова Съветският съюз започва да експериментира с начини за транспортиране на танкове по въздух до техните дестинации. За известно време се опитват да прикрепят танкове Т-27 към дъното на бомбардировачите и така да ги пренасят от летище на летище.

Но танковете не успяват да нанесат достатъчно щети, за да оправдаят риска за скъпия самолет.

Други методи включват просто пускане на танкове от самолета във вода или от много ниска височина, докато екипажът слиза с парашут, надявайки се врагът да не е стигнал първи до танка.

Тогава, по време на Втората световна война, в СССР се ражда друга идея.

Да се прикрепи танк към планер, който да спуска танка от въздуха до определеното място. Така се появява Антонов A-40.

През 1940 г. дизайнерът Олег Антонов се опитва да създаде летящ танк, като закрепва бипланови крила и дълга опашка на малък, по-лек танк. Идеята е летящият танк да бъде теглен на буксир от по-голям самолет и впоследствие освободен.

След това той просто трябва да се плъзне надолу към дестинацията си. След приземяване крилата и опашката се премахват.

Изграждането на прототипа отнема няколко години, преди той да бъде тестван.

„За да го изпробват, трябваше да изключат боеприпасите и по-голямата част от горивото, за да спестят тегло“, обяснява авиационният журналист Джим Уинчестър пред BBC Future.

През 1942 г. пилотът-изпитател Сергей Анохин има честта да се вози в танка, докато той е теглен на буксир от бомбардировач Туполев ТБ-3 във въздуха.

Бързо става ясно, че идеята не е от най-добрите.

Съпротивлението на летящия танк е твърде голямо, за да може бомбардировачът да се справи. Танкът е освободен преждевременно, но все пак Анохин успява да го плъзне надолу и да се приземи безопасно в полето, преди да се върне в базата.

Въпреки че Япония и Обединеното кралство също се опитват да разработят свои версии на летящи танкове, те също не успяват да направят моделите си достатъчно аеродинамични. Подобно на Съветите, и те бързо се отказват от идеята.