Преди тридесет и две години, само месеци след излизането на филма WarGames, светът си приближи с една крачка по-близо до ядрения Армагедон. В основата на сюжета на филма стои едно преживяване, само мисълта за което ни приближава с една крачка към смъртта – избухване на ядрена бомба, който сюжет винаги се е разглеждал като заплаха от правителствата на всички големи сили по света. Във филма любопитен тийнейджър хакер се забърква с програма с изкуствен интелект, която по някаква случайност контролира американските ядрени ракетни сили. След кратка поредица от действия, за които не е съвсем наясно, тийнейджърът отприщва ядрена война. В действителност едва съвсем различна компютърна програма, управлявана от Съветския съюз, създадена в резултат на нарастващата параноя относно намеренията на Съединените щати също да задействат ядрена война.
Въпросният софтуер е компютърен модел на КГБ, създаден като част от операцията RYAN (РЯН), подробности за която са разказани от Олег Гордиевски, началникът на управлението на КГБ в Лондон, който по същото време шпионира британския MI6. Акронимът на операцията „РЯН“ идва от „Ядрена ракетна атака“ (Ракетное Ядерное Нападение). Разузнавателната операция е стартирана през 1981 г., за да помогне на разузнавателната агенция на Съветския съюз да прогнозира дали САЩ и техните съюзници планират ядрен удар. КГБ вярват, че като анализират данните от разузнаването за дейностите на САЩ и НАТО по отношение на Съветския съюз, те са разчитали, че ще могат да предскажат кога е най-вероятно САЩ да направи ядрено нападение.
И тук идва ред да споменем темата, която е в центъра на днешната статия – Able Archer ’83. Военната игра, която е създадена за около две седмици през ноември 1983 г. симулира процедурите, през които НАТО ще премине преди да извърши ядрено изстрелване. Много от тези процедури и тактики са неща, които Съветския съюз никога не са виждали и чували. СССР успява да разбере повече за военните технологии, с които разполагат САЩ и нейните съюзници, едва след поредицата от ходове на силите на САЩ и НАТО за създаване на укрепление, съразмерно на съветската отбрана и свалянето на полет 007 на Корейските въздушни линии на 1 септември 1983 г. Така тъй като съветските лидери наблюдават действията на НАТО през 83-та, те събират сведения за това с какво разполагат отбранителните сили на САЩ и какви са техните намерения. Така съветското ръководство е вярвало, че операцията от 83-та трябва да е била прикритие, целящо да отмести вниманието от една истински изненадваща атака, планирана от САЩ, която да бъде задействана от президент, който вероятно трябва да е достатъчно луд, за да го направи. И СССР са били убедени, че най-голямата атака, която НАТО и САЩ може да им подготви, е ядрена.
Докато някои проучвания, включително анализ отпреди около 12 години на историка Фриц Земя, омаловажават действителния съветски отговор на Ейбъл Арчър, през 2015 г. беше публикуван декласифициран доклад от 1990 г. от Консултативния съвет за външното разузнаване на президента (PFIAB) насочен към президента Джордж Х. В. Буш, получен от Архив на националната сигурност. В доклада категорично изглежда, че СССР са предполагали, че ядрената заплаха е реална. Документът е бил класифициран като строго секретен с кодова дума UMBRA, обозначаваща най-високия гриф на секретност в архивите на СССР. В него се цитират данни от източници, които и до днес остават напълно секретни. В комбинация с издадените по-рано документи на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност (НСА) и Министерството на отбраната, този доклад на PFIAB показва, че само болестта на съветския лидер Юрий Андропов и инстинктите на един съветски офицер от средно ниво може да са предотвратили ядрено нападение от страна на Съветския съюз срещу САЩ и НАТО.
Разрастване на параноята
Докато Ейбъл Арчър ’83 е в началото на развитието си, американската общност за отбрана и разузнаване по това време е вярвала, че Съветският съюз е стратегически защитен. Съвместната нетна оценка на Министерството на отбраната на САЩ и ЦРУ, публикувана през ноември 1983 г., гласи: „Съветските сили според нас към днешна дата имат някои явни предимства и се очаква тези предимства да бъдат запазени, въпреки че те могат да се стеснят до известна степен през следващите 10 години. Вероятно обаче Съветските сили не виждат предимството си като толкова голямо, колкото ние бихме го оценили.“
Оценката е била достоверна и обективна – Съветските сили със сигурност не са възприемали предимството си по този начин, предвид огромната параноя, от която са били обзети, относно евентуално ядрено нападение от НАТО. Така и двете велики сили са се чувствали застрашени една от друга и са оценявали предимството на другата като по-голямо от своето. И докато при САЩ тази преценка съответства на реалността, то при СССР това не е така.
През 1981 г. дирекцията на външното разузнаване на КГБ провежда компютърен анализ, използвайки ранна версия на системата РЯН, търсейки „корелация на световните сили“ между ССР и САЩ. Цифрите показват едно: Съветският съюз губи Студената война и САЩ скоро може да са в стратегически господстващо положение. И ако това се случи, Съветските сили са вярвали, че техният противник ще нанесе удар, за да унищожи тях и техните съюзници от Варшавския договор.
Тези данни са били всичко, с което ръководството на СССР е разполагало по това време, имайки предвид непримиримостта и силната информационна защита на администрацията на Рейгън. Агресивната външна политика на САЩ в края на 70-те и началото на 80-те години обърква и тревожи СССР. Те не разбират каква е реакцията на САЩ след инвазията в Афганистан.
Притесненията се засилват, след като САЩ дори финансират моджахедините, „обучавайки и изпращайки въоръжени терористи“, както смята секретарят на комунистическата партия Михаил Суслов в реч през 1980 г. А в Никарагуа САЩ насочва оръжията срещу правителството на Сандиниста на Даниел Ортега. През цялото време обаче Рейгън не дава индикации да планира нападение срещу Съветския съюз. Тези нарастващи доказателства убеждават някои членове на съветското ръководство, че Рейгън е готов да стигне още по-далеч в усилията си да унищожи това, което скоро ще определи като „империя на злото“.
СССР са имали достатъчно основания да смятат, че САЩ вярват, че могат да спечелят една ядрена война. Риториката на администрацията на Рейгън по това време е подкрепена от нарастване на военните способности на НАТО, което кара съветската армия да смята, че ядрените ѝ способности са уязвими към една изненадваща атака. През 1983 г. Съединените щати са в разгара на най-големия си военен апогей през десетилетието. И благодарение на пряката връзка към някои от най-чувствителните комуникационни канали на САЩ, КГБ има някои много лоши новини, които да сподели с Кремъл.
Морските части на съветските стратегически сили са били особено уязвими. Американския флот SOSUS (система за звуково наблюдение), мрежа от хидрофонни решетки, проследява почти всяка руска подводница, която е навляза в Атлантическия океан и голяма част от Тихия океан, и американските защитни подводни сили, практически са превъзхождали съветските такива, но за разлика от тях, СССР е бил лидер със своите балистични ракети. Разбира се, съветските лидери са знаели всичко това благодарение на шпионина Джон Уокър.
Въздушните сили на съветската триада обаче не могат да се похвалят с особено високо ниво на защита и готовност за реакция. Към 80-те години Съветският съюз разполага с най-големите военновъздушни сили в света. Но използването на ракетите Tomahawk и AGM86 на американските военновъздушни сили и предстоящото разполагане на балистични ракети със среден обсег Pershing II в Европа означават, че НАТО може да нанася удари по съветските въздушни полети с много малко предварителни индикации и предупреждения. За съжаление съветските стратегически военновъздушни сили са се нуждаели от голям набор от предварителни индикации и предупреждения, тъй като структурите на техните военни сили и отбранителна техника, са го изисквали. Като пример за това можем да дадем факта, че Съветските далекобойни бомбардировачи са „поддържани в ниско състояние на предварителна готовност“, отбелязва докладът на консултативния съвет. Биха били необходими часове или дни, за да се подготвят бомбардировачите, за да влязат в реално сражение. По всяка вероятност съветското ръководство е предполагало, че цялата им сила ще бъде сразена по суша и при евентуално нападение ще бъде унищожена.
Дори ядрени сили като RSD – 10 Pioneer – една от оръжейните системи, които подтикват разполагането на Pershing II в Европа са били уязвими. Обикновено те не са разполагали с бойни глави или ракети, заредени в техните мобилни системи за изстрелване, когато не са били нащрек. Единственото перо, което не е било прекалено уязвимо при евентуален удар от НАТО, е била междинната и междуконтиненталната балистична ракета (МБР) на СССР. Готовността ѝ обаче също е поставяна под въпрос. Според инструктаж от PFIAB от 1990 г., около 95% от съветските сили на ICBM са били в готовност да отговарят на сигнал за нападение в рамките на 15 минути в началото на 80-те години. Ракетите са били разположени извън обсега на всичко, освен на американските балистични ракети, изстреляни с подводници и наземни бази.
Жизнеспособността на силите на МБР като отговор на проникващата атака се основава изцяло на това колко време за предупреждение и подготовка са имали СССР. През 1981 г. те въвеждат нова радиолокационна система за ранно предупреждение за балистични ракети (BMEW). Една година по-късно СССР активира сателитна мрежа за предупреждение на САЩ-KS, известна като „Oko“ (на руски „око“). Тези две мерки са дали на съветските структури за командване и контрол възможност да бъдат предупреждавани около 30 минути по-рано преди всяко изстрелване на САЩ в МБР. Но разполагането на ракети Pershing II в Европа би могло да намали времето за предупреждение до не повече от осем минути, а атаките от американските ракети, които са били пуснати в експлоатация, са имали минимално необходимо време за предупреждение от пет минути.
И тогава президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява стратегическа инициатива за отбрана (SDI) или още програма „Междузвездни войни“ – предшественик на настоящите усилия на Агенцията за противоракетна отбрана и противодействие на ограничените атаки на балистични ракети. Докато SDI беше представена като защитена, тя вероятно би била ефективна само ако САЩ драстично намали броя на съветските МБР, изстреляни при първите сблъсъци. Стъпките по иницииране на SDI убеждават съветското ръководство повече от всякога, че Рейгън се стреми да направи САЩ ядрен лидер и победител във войната.
В комбинация с продължаващата му антисъветска реторика, ръководството на СССР възприема Рейгън като екзистенциална заплаха срещу страната, какъвто размер е имал Хитлер по време на Втората световна война. Всъщност СССР прави това сравнение публично, обвинявайки администрацията на Рейгън, че е подтикнала света към друга световна война. И може би, смятали са СССР тогава, президентът на САЩ смята, че е възможно да победи СССР с изненадваща атака.
По това време Юрий Андропов, шеф на КГБ, казва на група служители на КГБ през май 1981 г., че САЩ се подготвят активно за война срещу Съветския съюз. Той е вярвал във възможна, изненадваща първа ядрена атака от САЩ и решението му беше да подобри бързо програмата РЯН.
Разработването на компютърния модел РЯН започва в средата на 70-те години и към края на десетилетието КГБ убеждава Политбюро, че софтуерът е от съществено значение за правилна оценка на военния климат между СССР и САЩ. В операцията са използвани предишни данни за успехи при анализа, използвани от КГБ, темповете на западните технологични постижения и други фактори затрудняват много проследяването на всичко, което да помогне за „измерването на силите“ на двете страни.
Дори и операцията да е била технологично напреднала, мисловните модели, използвани от работещите по РЯН са били изцяло от старата школа, базирани на уроците и изводите, направени от СССР от Втората световна война. Операцията е информационно осигурена на база на приблизително 40 000 претеглени точки от данни, базирани на военни, политически и икономически фактори, които съветските експерти смятат, че дори няколко десетилетия по-късно ще са решаващи, независимо, че са извлечени от хода на войната с нацистка Германия. Основното предположение, което стои зад прогнозата на РЯН е, че САЩ ще действат по подобие на нацистите – ако САЩ имат решаващо превъзходство във военните сили, то следва да е много вероятно, че те ще предприемат изненадваща атака, която да има за цел да сломи военните сили с изключително бърз ход и за кратко време – точно както Германия прави с операция „Барбароса“.
Прогнозата, която RYAN успява да даде, е изключително опростяваща ситуацията, независимо от цялата сложност на модела, който стои зад нея. Системата използва военната сила на САЩ като статична, фиксирана величина. Моделът RYAN непрекъснато се актуализира с нови данни от бойното поле, а докладът за резултатите на RYAN се изпраща веднъж месечно до Политбюро. Резултатите от софтуера са изчислявани в процентно съотношение относно адекватността, с която съветските сили отговарят на тези на САЩ. Всяка оценка над 70% се е считала за приемлива, но експертите, изградили системата, са вярвали, че резултат от 60% и повече означава, че Съветският съюз е в безопасност от изненадваща атака. Всичко под тази стойност е смятано за лоша новина.
През 1981 г. резултатът пада под 60%, така че Андропов настоява за добавяне на нови данни към RYAN, за да се уверят, че точността му е достатъчна. През май той нарежда създаване на специален „институт“ в рамките на КГБ за разработване на допълнително военно разузнаване. Институтът е бил инструктиран бързо да разработи план, с който да подобри точността.
Следва продължение