Как човешкият мозък оформя чувството за време: ново проучване

Италиански изследователи са открили какво се случва в мозъка, когато човек прецени продължителността на друго визуално събитие.

Как виртуозният тенисист Яник Синер успява да удари топката в точния момент с удивителна прецизност? И как възприемаме продължителността на събитията около нас в ежедневието? Отговорът се крие в това как мозъкът формира възприятието за време, твърдят учени от Международното училище за напреднали изследвания (SISSA, Италия).

Авторите на новото изследване, Валерия Чентанино, Джанфранко Фортунато и Доменико Буети, публикуваха своите открития в списание PLOS Biology. Учените обясняват, че когато видим например приближаваща се топка, темпоралната информация се обработва от мозъка на все по-сложни етапи: от тилната зрителна кора до париеталните и премоторните области и накрая до фронталните области.

По време на изследването учените са използвали високополева функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) — златния стандарт в съвременната диагностика. Чрез измерване на възприятието на времето при здрави възрастни доброволци, екипът хвърли светлина върху това какво се случва в мозъка, когато човек оценява продължителността на друго визуално събитие (стимул).

„Нашите резултати показаха, че възприятието за време не е единичен процес, а резултат от множество етапи на обработка, разпределени в мозъчната кора. Всеки етап допринася по различни начини — от кодиране на физическа продължителност до изграждане на субективното преживяване на времето“ —- обясниха авторите.

Първоначално, тилните зрителни области кодират продължителността, използвайки постепенни (монотонни) невронни отговори: колкото по-дълъг е стимулът, толкова по-силен е невронният отговор. След това, в париеталните и премоторните области, тази информация се трансформира в селективни (унимодални) представяния, съобщава Medical Xpress. Там различни популации от неврони реагират на специфичните продължителности, което е начинът, по който се „чете“ времето. В крайна сметка, областите от по-висок порядък, включително фронталният кортекс и предната инсула, участват в „субективната категоризация на продължителността“ — тоест те оформят възприятието за време.

Както подчертават учените, това проучване не само разширява научното разбиране за възприятието на времето, но и отваря нови пътища за изучаване на това как мозъкът конструира субективното време и защо това преживяване понякога може да бъде изкривено.