Квантовата математика невероятно точно описва вътрешния свят на човека

Структурата на човешката душа изглежда ирационална и не се вписва в никакви математически модели. В продължение на десетилетия психологията се опитва да определи количествено сложната, често противоречива природа на нашия вътрешен свят. Един нов модел, изграден върху принципите на квантовата математика, предлага изненадващо точен начин за описание на скритите процеси на човешкия ум. Тази „схема на ума“ може да доведе до революция в психотерапията и защитата срещу манипулиране на съзнанието.

Човешкият мозък не работи по законите на класическата логика. Експертите по математическа психология многократно са доказвали, че при опитите да се използва стандартната вероятност за прогнозиране на човешките решения възникват парадокси. Учени от Станфорд, които са публикували статия в arXiv.org, обясняват, опирайки се на три десетилетия работа на много други изследователи, че тези парадокси се разрешават елегантно, като се премине от класическа вероятност към квантова вероятност.

Те подчертават, че „квантовото познание“ няма абсолютно никаква връзка с псевдонаучните теории за съзнанието като квантов феномен. Тази връзка е чисто математическа. Просто така се случва, че конкретният вид математика, използван в квантовата механика, е идеалният инструмент за моделиране на нашия привидно ирационален човешки ум.

Авторите очертаха основите на теорията за „квантовото познание“ в предишна статия за така нареченото „холографско познание“. Въпреки това математическият език, на който беше написана, се оказа твърде сложен за тези, които най-много се нуждаеха от теорията: терапевти, политици и експерти по сигурността на изкуствения интелект. Новата статия решава този проблем, като превежда сложните уравнения в прост визуален модел, наречен теория на процесите.

Представете си го като универсален план на ума. Преди това можехме да опишем умственото състояние на даден човек само с думи. Сега разполагаме с диаграма, показваща проводници, тръби и процеси.

Умственото състояние на човека (неговите убеждения, спомени или предпочитания, които авторите наричат „cogitas“) е представено на този нов визуален език като проводници. Психичните процеси, които променят това състояние (напр. вътрешна мисъл, спомен или външен стимул от света), са представени чрез блокове. Чрез свързването на тези блокове и проводници всеки може да създаде точна, схематична „карта“ на психодинамиката на даден човек, както тя се развива във времето. Този нов език е едновременно математически строг и „еднакво достъпен за експертите от много области“, пише Daily Neuron.

За да демонстрират силата му, авторите използват езикова игра, описана за първи път от философа и логик Лудвиг Витгенщайн. Те наричат своята версия „играта В-Л“ в чест на Витгенщайн и лъва от неговия парадокс. В този модел „Витгенщайн“ (В) е терапевтът или изкуственият интелект, а „лъвът“ (Л) е човешко същество. В иска да разбере „личния език“ на Л, който в статията се дефинира като неговия уникален вътрешен набор от когнитивни динамики. B взаимодейства с Л, като използва „публичен език“, например въпроси или други стимули (които се моделират като оператори O в рамките на модела). След това В наблюдава отговора на Л.

С помощта на формален процес на Байесовски извод В актуализира своето „убеждение“ или картата на вътрешния свят на Л. Ако задава правилните въпроси, той ще сведе до минимум неопределеността на личния език на Л, доколкото е възможно.

Възниква формален протокол, който описва как един ум може да разбере друг ум с течение на времето.

Авторите посвещават част от статията на актуални въпроси в областта на изкуствения интелект и цифровата сигурност. Те описват ситуация, в която злонамереният агент М влиза в играта вместо Б. Неговата цел не е да разбере Л, а да „насочи мисловния вектор на Л към някакво целево състояние“, което обслужва целите на М.

Тук не става въпрос за промиване на мозъци от научната фантастика. Авторите говорят за реални атаки на изкуствения интелект, като например свръхперсонализирани реклами, медийни програми и други, чрез които се постига манипулиране на съзнанието, принуждаване към покупка на стоки, промяна на предпочитанията или постепенно премахване на убежденията.

Тъй като този модел на квантовото познание предоставя точен език за описание на такива манипулативни процеси, той също така дава на изследователите инструмент за анализ на тези заплахи и, надяваме се, за разработване на средства за защита.