Киберсигурност: 4 остарели практики, които вече не трябва да прилагате

Във всяка от практиките, които ще споменем по-долу има доза истина, но не трябва да следвате сляпо тези стари съвети. В най-добрия случай ще си загубите времето. В най-лошия случай ще се изложите на още по-голям риск.

Продължете да четете, за да научите повече за петте остарели практики в областта на киберсигурността, които вече не трябва да прилагате.

1. Постоянна смяна на паролите

„Трябва редовно да сменяте паролите си“ е един от онези древни съвети за сигурност, които все още се въртят наоколо. Редовната смяна на паролите отнема много време. Някои хора използват мениджър на пароли – нещо, което е препоръчително за всички, тъй като това наистина е единственият начин да използвате силна, уникална парола за всеки уебсайт, освен ако нямате фотографска памет. Но дори и да не се налага да помните всяка нова парола, която задавате, бихте загубили много време, ако ги сменяте по график.

Още по-лошо е, че постоянната смяна на паролите принуждава хората да задават слаби пароли. Хората често използват една и съща парола, която се различава леко в края. Ето защо организациите, които бяха начело на изискването за честа смяна на паролите, отстъпват.

И така, защо някои хора смятат, че трябва редовно да сменяте паролите си?

Теорията гласи, че това ще попречи на някой, който е прихванал паролата ви в някакъв момент, да продължи да я използва. Ако някой има достъп до профила ви, той поне ще го загуби, когато смените паролата си, но има и по-добри начини да се защитите от това.

Двуфакторното удостоверяване гарантира, че хората не могат да влязат в акаунта само с вашата парола, дори и да я знаят. Най-доброто решение обаче е да зададете уникални пароли за всеки уебсайт, който използвате и да ги съхранявате в мениджър на пароли.

2. Извършване на ръчни сканирания за вируси

„Трябва да стартирате антивирусни сканирания на компютъра си“ е още един стар съвет за сигурност. Да, вярно е, че сканирания за вируси са полезни, но това не означава, че трябва да отделяте време специално за това. Компютрите са проектирани да автоматизират нещата и те могат да автоматизират и това.

Можете да го правите и ръчно, ако искате, но до голяма степен това е ненужно действие.

Вашият антивирусен софтуер винаги работи във фонов режим и винаги сканира, освен ако не сте изключили тази функция. Това наистина не бива да се прави. Дори и да не сте инсталирали антивирусна програма, вградената антивирусна програма в Windows Security в Windows 10 и Windows 11 извършва редовни сканирания. Тя извършва редовни сканирания на файловете, които изтегляте и отваряте, за да провери дали изглеждат опасни, преди дори да могат да бъдат стартирани. Вероятно тя извършва и планирани по-дълбоки сканирания, точно като тези, които бихте извършили, ако отворите антивирусното си приложение и щракнете върху бутона „Пълно сканиране“.

Ако имате конкретни опасения, че компютърът ви може да е заразен със злонамерен софтуер, може би е разумно да стартирате антивирусната си програма и да извършите пълно сканиране. Разумно е дори да стартирате сканиране с няколко програми, за да видите дали ще откриете нещо. Проверката за злонамерен софтуер често е първата стъпка при отстраняването на много странни проблеми със стабилността и производителността на компютъра. Но си спестете време и пропуснете редовните ръчни сканирания.

3. Твърде много да се доверявате на антивирусния софтуер

Антивирусният софтуер не е съвършен. Добрата антивирусна програма е важна част от пъзела на сигурността, но зловредният софтуер става все по-сложен. Сега това е голям бизнес, организираната престъпност печели много пари от него. Преди десетилетия зловредният софтуер често беше по-скоро шега.

Имайки предвид това, антивирусният софтуер трябва да бъде последната ви линия на защита, а не първата.

Антивирусният софтуер работи чрез два метода. Дефиниции, които откриват известни опасни файлове, които хората са виждали преди и евристични методи, които се опитват да познаят дали нов файл може да направи нещо лошо. Нито един от двата метода не е съвършен. Новият зловреден софтуер може да се появи чрез атаки от типа „нулев ден“, а сложни техники могат да му помогнат да заобиколи тези несъвършени евристични методи.

Трябва да се опитате да избегнете зловреден софтуер в интернет по всякакъв начин. Честно казано, препоръчвам ви да действате така, сякаш изобщо нямате антивирусен софтуер! Едно голямо нещо, което трябва да избягвате, е пиратският софтуер и видеоигрите. Но трябва да бъдете предпазливи, преди да изтеглите и стартирате какъвто и да е неясен софтуер, особено ако Windows SmartScreen ви предупреждава, че малко хора са го виждали преди или ако антивирусният ви софтуер има опасения.

Съществува и друг, по-голям проблем: рискът не е само в зловредния софтуер. Например измамните имейли и други фишинг атаки са голям риск в интернет. Те не са зловреден софтуер, антивирусната ви програма няма да ги засече и може да бъдете ухапани от тях във всяко устройство, дори в телефона ви.

4. Избягване на обществените Wi-Fi мрежи

„Внимавайте с обществения Wi-Fi – той е опасен.“ Всички сме чували това изречение. Благодарение на разпространението на клетъчните мрежи и плановете за неограничен пренос на данни е по-лесно от всякога да избягвате обществените Wi-Fi мрежи и просто да се вържете към смартфона си за интернет сигнал, ако искате. Но наистина ли трябва да правите това за своята сигурност?

Ами не, не съвсем. На първо място, обществените Wi-Fi мрежи не са толкова уязвими, колкото си мислите. В дните преди HTTPS сигурността да бъде широко разпространена в интернет, другите хора в обществената Wi-Fi мрежа често можеха да виждат какво пишете и правите в уебсайтовете, ако разполагаха с подходящия софтуер. Точно за това беше предназначена добавката Firesheep за Firefox. Тя стартира през 2010 година.

Това вече не би могло да работи, защото докато използвате HTTPS на даден уебсайт, връзката е сигурна и криптирана – хората вече не могат да виждат съобщенията, които изпращате във Facebook, или какво търсите в Google, например.

Други рискове все още има обаче. Ако например обществената Wi-Fi мрежа е била компрометирана, тя може да се опита да ви пренасочи към злонамерени уебсайтове или фишинг уебсайтове. Те имитират истински такива, когато се свързвате с уебсайтове като банката или електронната си поща. Техники за сигурност като HTTP Strict Transport Security (HSTS) предлагат начин уебсайтовете да спрат това, но не всеки уебсайт ги прилага. Атака като тази би разчитала на компрометиране на самата обществена Wi-Fi мрежа, а Wi-Fi мрежата на местното или на летището вероятно няма да е уязвима на това.

Все пак това подчертава защо в идеалния случай трябва да се свързвате само с надеждни Wi-Fi мрежи. Натъкнали сте се на странна обществена Wi-Fi мрежа, която не можете да идентифицирате? Вероятно е по-добре да стоите настрана.

Всичко това обаче не важи, ако използвате VPN. Тази услуга може да ви помогне да се защитите от всички заплахи. Когато се свързвате с VPN, целият ви мрежов трафик се прехвърля безопасно през връзката към сървъра на VPN. Дори ако някой, който управлява Wi-Fi мрежата се опита да ви шпионира, той ще знае само, че сте се свързали със сървъра на VPN – нищо повече.

Така че, ако много се притеснявате от рисковете, свързани с обществения Wi-Fi достъп, VPN може да ви помогне.