Китайската космическа електроцентрала може да заглушава вражеските комуникации

Концепциите за орбитални слънчеви електроцентрали обикновено се представят като чудесен, макар и ресурсоемък, начин за генериране на чиста енергия без недостатъците, с които се сблъскват слънчевите ферми на Земята. Изглежда обаче, че те биха могли да се използват и за военни цели. Водещият проектант на проекта за космическа слънчева електроцентрала Zhuzhui заяви пред SCMP, че подобна архитектура, наред с преноса на енергия, е в състояние да поддържа комуникации, навигация, разузнаване, потискане на сигнали и функции за дистанционно управление.

Привлекателната страна на идеята за космическа слънчева енергия е да се получава енергия от слънцето денонощно и повече да не се зависи от времето и смяната на деня и нощта. Слънчевата енергия се преобразува в електричество и след това се предава безжично, обикновено с помощта на микровълни или лазери, до приемни станции на Земята. Според предварителните изчисления подобни системи могат да произвеждат много повече енергия на единица площ, отколкото наземните слънчеви електроцентрали.

В интервю за SCMP Дуан Баоян, главен конструктор на проекта Zhuzhui (Преследване на слънцето), заяви, че системата за пренос на енергия от орбита до земната повърхност може да се използва не само за мирни цели. Тесните, прецизно насочени микровълнови лъчи могат да въздействат на вражеските комуникационни системи, като смущават или защитават собствените им комуникационни канали. Концепцията се базира на ефекта OMEGA (Orbit M-shaped Exploration and Gigawatt Application) – модулна архитектура от много малки слънчеви панели, която опростява проектирането и повишава устойчивостта на повреди.

Основната цел на проекта е да се създаде масивна пръстеновидна станция с диаметър около километър в геостационарна орбита (на около 36 000 км над Земята), способна да генерира електроенергия от клас гигават. Въпреки това, способността за излъчване на направлявани микровълнови лъчи и поддържане на комуникации/навигация предполага, че системата може да стане част от по-голяма орбитална мрежа.

Проектът Zhuzhui се вписва в по-широката стратегия на Китай за изграждане на дългосрочна космическа инфраструктура, включваща Nantianmen (теоретична система за космически самолетоносач) и лунна ядрена двигателна система в началото на 2030-те години. Вече се провеждат мисии за събиране на почва от астероиди Tianwen-2 и се обсъждат концепции за електромагнитни ракетни катапулти.

Не само в Китай има пилотни проекти за слънчева енергия. Навсякъде обаче технологията е изправена пред огромни технически и икономически предизвикателства: изграждане на километрични структури в орбита, предаване на енергия на десетки хиляди километри и поддържане на прецизно насочване на лъча.

Западни военни експерти вече изразиха загриженост относно „милитаризацията на енергийните проекти“ на Китай. Според тях, докато светът се фокусира върху екологичните ползи от орбиталните соларни ферми, Пекин тихомълком изгражда инфраструктура, която може да „ослепи“ всяка съвременна армия при поискване.